Още само ден Асеновград ще има честта да бъде домакин на изложбата с творби на Владимир Димитров - Майстора. Да я видят идват все повече хора, както от града, така и от Пловдив. Веднага след откриването й се оказа, че мнозина не са знаели изобщо, че ще могат да се докоснат на живо до творчеството на великия художник. А си заслужава, дори повече, защото гостуващата експозиция на кюстендилската художествена галерия съдържа платна на Майстора, които са от депата на галерията т.е. не са излагани.
Картините могат да бъде видени и днес, макар че е неделен ден, тъй като това е едно от мероприятията, включени в програмата за Майските празници на културата Асеновград`2017. До 17:00 ч. в понеделник, 15 май, е последният шанс да се потопим в уникалното творчество на Майстора на живописта. Изложбата е разположена във Възрожденското училище "Свети Георги" на ул. "Свети Георги" №15.
Входът е свободен.
Владимир Димитров е роден на 1 февруари 1882 г. в кюстендилското село Фролош в семейство на потомствени свещеници. Поради недоимъка вкъщи напуска училище, за да работи. През 1903 г. подрежда първата си самостоятелна изложба с рисунки в Педагогическото училище в Кюстендил, след която с финансовата подкрепа на съдията Никола Чехларов и негови колеги се записва в Държавното рисувално училище (Художествената академия) в София. Заради открояващия го талант получава от колегите си прозвището Майстора. В студентските години посещава Москва, Одеса, Киев, Петербург и Венецианското биенале, Рим, Флоренция, Венеция, Неапол.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като военен художник. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот (днес в колекциите на Военно-историческия музей в София, Националната художествена галерия и Художествена галерия - Кюстендил). През 1922 г. подрежда самостоятелна изложба в София, където показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите "Жътва", "Моми", композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години. Между 1922 г. и 1923 г. пребивава в Италия, където рисува официални портрети, за да се издържа. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер Джон Оливър Крейн, на когото срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения - рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на ХХ в. са върнати в България в колекциите на НХГ и галерията в Кюстендил. От март до май 1924 г. пребивава в Ню Йорк. През 1928 г. Майстора прекратява договора с Джон Крейн и започва работа като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 г. живее в село Шишковци. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Ръждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци, Дафинка, Лиляна и много други. Чрез идеализацията на образа художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на ХХ в., които създава през тези години, са основна доминанта в неговото творчество.
Между 1945 г. и 1960 г. живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава през 1948 г., Париж 1949 г. и Лондон 1950 г. Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура.
Владимир Димитров - Майстора умира в София на 29 септември 1960 г. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци - селото, трайно свързано с живота и творчеството му, в което до днес споменът за него е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.
Тази година на 1 февруари Кюстендил отбеляза 135 години от рождението на великия художник. На този ден се връчва и националната награда за живопис на името на Майстора, увековечил с картините си природата и хората, живеещи в този край на България. Наградата тази година получи проф. Николай Майсторов.
