В цялостната класация в новото издание на „Индекса на настигането“ за 2016 г. България заема 29 място от 35 страни.

„Индексът на настигане“ измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки на ЕС и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление. Индексът е създаден и се поддържа от Институт „Отворено общество“ – София.

Според данните, България е на последно място в класацията сред страните членки на ЕС. След България в класацията са само балканските страни, които кандидатстват за членство в съюза.

България запазва позицията си от последните издания през 2015 и 2014 г., но е с едно място по-надолу спрямо изданието през 2013 г.

Страната ни се представя най-успешно по индикаторите в категорията “Икономика“, в рамките на която заема 27 позиция с подобрение спрямо класацията от 2015 г.

В категорията „Качество на живот“ България заема 29 позиция, като има подобрение с едно място спрямо миналата година. В категорията „Управление“ страната отново заема 29 място - без промяна спрямо 2015 г.

Има влошаване с едно място надолу в класацията за „Демокрация“, като за 2016 г. България е на 30 позиция от общо 35 страни.

При отделните базови индикатори, най-доброто представяне на България е по индикатор „Държавен дълг“ с 3 място в класацията сред всички 35 изследвани държави.

Най-нисък резултат България има при индикаторите за „Очаквана продължителност на живота“, в рамките на който заема предпоследното 34 място; „Корупция“, където е на 33 място; “Доверие в хората“ и „Свобода на медиите“, където е на 30 място.

Страната постига относително подобрение по индикатор „Енергийна ефективност“ като от последното 35 място през 2011 г. се изкачва до 33 място през 2016 г.

Според доклада „Не спирайте сега. Изводи от Европейския Индекс на настигане 2016“, процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите продължава успешно и започва да дава измерими резултати, но съществува риск от задълбочаване на различията между балканските държави и останалата част на континента.

Повечето от новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004/2007 г., както и Хърватия, присъединила се през 2013 г. (наречени в изследването ЕС10+1), подобряват резултатите си и се качват в класацията, като някои от тях вече са много близо до желаните средни стойности на групата на петнадесетте стари страни членки плюс Кипър и Малта (наречени в изследването ЕС15+2).

Процесите на настигането в Европа обаче изглежда имат определени географски характеристики.

Докато в предишни години се наблюдаваше постепенно изместване на основното разделение в Европа от остта Изток-Запад към остта Север-Юг, в изданието на индекса за 2016 година се вижда ясно очертано разделение между Балканите от една страна и останалата част на континента - от друга, с малка преходна група от страни между тях.

Северните и северозападните страни са най-напред в класацията, следвани от страните в Южна, Централна и Североизточна Европа.

На другия край на класацията и на картата са страните от Югоизточна Европа, като между тези две големи групи са Хърватия и Унгария, при които се наблюдава съответно стагнация и влошаване на резултатите.

Най-добре в класацията за 2016 година от 35 страни по цялостна оценка се представят Дания, Швеция, Люксембург и Холандия, съответно на 1, 2, 3 и 4 място с почти еднакъв резултат от 71 точки, следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Гепрмания, Австрия, Ирландия и Великобритания.

Последните 10 места в класацията се заемат от балканските държави, като на дъното са Албания, Турция и Босна и Херцеговина, съответно на 33, 34 и 35 място.

Сред страните от групата ЕС10+1, най-успешната страна в процеса на догонване е Естония, следвана от Чехия и Словения, които са съответно на 13, 15 и 16 място в цялостната класация от 35 страни в „Индекса на настигането“ за 2016 година.

България (на 29 място) и Румъния (на 28 място) са последни сред новите страни членки. Естония е най-динамично развиващата се страна, като се придвижва с пет места нагоре в сравнение с 2011 г., когато е била на 18 място.

Пример за влошаване е Унгария, като при първото издание на индекса през 2011 г., страната е на 25 позиция с 47 точки, докато през 2016 година пада на 27 място с 42 точки.

Хърватия е пример за стагнация - страната практически не отбелязва промяна в класирането от 2011 г. досега и остава на 26 позиция.

Групата на новите страни членки (ЕС10+1) като цяло постига най-успешно догонване на старите страни в ЕС в категорията „Икономика“, а най-проблематично остава настигането в категорията „Качество на живот”, в която са включени индикатори за публични услуги, здравеопазване, образование и други, сред които и такива за потребление и равенство в обществото.

Друг извод от индекса е, че новите страни-членки на ЕС се справят по-добре от страните кандидати за членство, което означава, че членството дава измерими предимства и има благоприятно въздействие върху страните, които вече са част от ЕС.

„Сближаването трябва да остане основен приоритет за ЕС и да не спира точно в момента, когато започва да дава видими резултати, особено на фона на съществуващите политически разногласия и други различия в ЕС. Както се вижда от данните, политиката по сближаване е особено важна за Балканите, които са на дъното на класацията и имат остра нужда от внимание и инвестиции в настигането във всички основни аспекти“, казва Марин Лесенски, автор на изследването.

„Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu, където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни.

Индексът е проект на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество“ – София. Пълният доклад, който е на английски език, може да се намери на адрес www.osi.bg  и www.eupi.eu.