Избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция на 7 май 2017 г. изглежда като "републиканско чудо".
От много време френската политическа система е упреквана в склерозиралост и неспособност да се реформира. В периода 2016 г. - 2017 г. електоратът направи мълниеносна чистка на гилдията и човекът, който влиза в Елисейския дворец на 39 години е най-младият президент в историята. Политическият живот във Франция беше зациклил в старото разделение на ляво-дясно. И изведнъж този архазиъм изглежда разбит. Победата на Макрон разклаща една дискредитирана партийна система, обявявайки най-вероятно преструктуриране на политическата игра. Тя парира демагогските решения. Успехът му привнася глътка свеж въздуж в обществения живот, анализира следизборната ситуация френският "Фигаро". Историята не познава равностоен пример на мълниеносния възход на един непознат, който обръща с главата надолу запазените територии и свръхдивидентите. Изключение прави само Наполеон Бонапарт, избран за президент на Републиката на 10 декември 1848 г., когато е 40-годишен.
Френско чудо или странна илюзия?
Днес въпросите вземат връх над убедеността. Какво знаем за г-н Макрон? Медийният му пробив беше резултат от гръмки декларации, които бяха в разрез с догмите на неговия лагер. Неподдаващ се на определениe, той дава едни и същи обещания вляво и вдясно. Но как ще излезе от мъглявината, без да предизвика силно недоволство? Ласкан от медиите, несъмнено отличен комуникатор, но това качество не загатва с нищо способността у човек с малък опит да се издигне до ранга на държавен глава, на визионер и на човек, упълномощен да взема решения . За каквo възраждане говорим? Отвъд новото лице, което носи, издигането му на власт наистина ли е синоним на обновление на политическата класа, на нейното състояние на духа? Афиширалите се като негови поддръжници не олицетворяват истинско подмладяване. Как ще избегне подозрението в реинтеграция на видни функционери на Социалистическата партия?
Макрон демонстрира либерални икономически убеждения. Но от друга страна, намеренията му спрямо социалните въпроси, които интересуват французите - образование, сигурност, държавна власт, контрол на границите - все още остават загадка. Каква част от нетипичната му позиция на нито ляв, нито десен, е автентична и каква е поза? А какво да кажем за неговото движение "Напред" - тази странна центристка коалиция с неизяснени очертания, която напомня за радикалите на Третата френска република.
"Напред", добре, но към какво?
Другото голямо неизвестно е свързано с дълбоките чувства на французите към новия им президент. Дали медийното ликуване, което съпътства тези избори, е отражение на един феномен на приемане във вътрешността на страната? Посредственото участие, условията за тази победа в контекста на "Фийонгейт", изправянето срещу един "отблъскващ" противник ", в ролята му на традиционно страшилище на френската политика, придават нa тези избори вкус на нещо недовършено. Били ли са французите въобще някога в състояние "да избират"? Докато "Франция от високо" празнува по телевизионните екрани своя провиденчески спасител, вълна от объркване помита мълчаливото мнозинство.
Отвъд еднодневната медийна еуфория, персонажът на Макрон носи в себе си неподозиран потенциал да бъде отхвърлен, да му се подиграват и да го мразят. Неговият стил на "златната младеж", миналото му на бивш възпитаник на Националното висше училище по администрация , финансов инспектор, банкер и бивш съветник на Франсоа Оланд, останали в сянка по време на изборите, го превръщат в потенциална мишена за невероятно колективно линчуване, изкупителна жертва на фрустрации, страдания и разчарования за страната. Що се касае до "Франция от високо" , медийна, журналистическа, всеки знае с каква скорост се обръща вятъра и нейната склонност да изгори онова, което доскоро е обожавала. Никога президентсво не е видяло бял свят при толкова несигурни предвещания.
Този избор, плод на хаосa, на провала на партиите и умопомрачителна криза на доверието ознаменува ли началото на едно възраждане или е още един етап от разложението и тласъка към насилие? В действителност , г-н Макрон няма никакъв интерес да получи с движението "Напред" абсолютно мнозинство в парламента, което би го превърнало в нов "хиперпрезидент", обсебил квинтесенцията на властта. Неговият най-добър шанс за успешен мандат е да избягва сирените на "хиперпрезидентството", което води директно до статута на "идеалния виновен" за нещастията на страната, по примера на всички негови предшественици.
Истинското нововъведение на президента Макрон би било преоткриването на едно скромно президенство с международна ориентация, съсредоточено върху най-важното , което да си поделя отговорностите със силно реформистко правителство и суверенно Национално събрание, съобразно никога неспазената буква на Конституцията от 1958 г.
