Авторът на издаденото наскоро уникално документално изследване на историята на българо-турската революционна бойна дружба и сътрудничество „Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат /1919 – 1923 г./ "Вълчо Златилов пред Kardjali.bgvesti.NET
- Г-н Златилов, малко знаем за българо-турското сътрудничество след Първата световна война. Как се стига до него?
-Началото на изграждането, укрепването и развитието на това уникално в историята на двата народа българо-турско сътрудничество, разбирателство и единодействие се поставя след края на Първата световна война, когато победените съюзници България и Турция са изправени пред реалната опасност да изгубят напълно териториите, които владеят в Източна и Западна Тракия. Изправени пред тази обща опасност, българските и турските национални водачи и организации в Тракия полагат началото на един продължителен период на българо-турско сближение, разбирателство и взаимодействие, продължен впоследствие и от правителствата на двете съседни държави.
Първите инициативи за постигане на единодействие и взаимопомощ между турци и българи от това време принадлежат на някои от турските национални водачи и лидери в Източна Тракия като Джафер Тайяр, Хани Бей, Али Галиб Бей, Таксин Бей, Вахри Бей, Шереф Бей, Шукри Бей и др., които в качеството си на висши военни ръководители на І-ви армейски корпус в Одрин, изявени общественици, дипломати и ръководители на турския Тракийски комитет, посещават няколкократно Българското генерално консулство в Одрин, осъществяват връзка с представители на Временния инициативен комитет на дружество „Одринска Тракия” и някои погранични български офицери. При срещите и разговорите си с ген. Марков – български генерален консул в Одрин, кап. Даскалов - н-к на 11 български граничен пост, Стр. Дочков и Димитър Нашев – представители на дружество „Одринска Тракия” и др. през мeсеците феврури, март и април 1919 г. в Одрин, те настояват за обединяване и общи действия на турската и българската тракийски организации в защита на турските и българските интереси в Източна и Западна Тракия с цел оказване на въздействие върху решенията на Парижката мирна конференция за Тракия.
- Знаем, че за Източна Тракия не се стига до съвместни действия. Как стоят нещата в Беломорието?
- По друг начин се развиват преговорите за българо-турско единодействие и защита на общите интереси на българската и турската общности в Западна Тракия. Според някои документи, първоначалната инициатива за обединение на българите и турците в Беломорието, с оглед недопускане на евентуално бъдещо присъединяване на областта към трета държава, принадлежи на местни български лидери от Гюмюрджина. Още в началото на 1919 г., когато се появяват съобщения, че мирната конференция в Париж ще предаде Беломорска Тракия на Гърция, те изпращат своя делегация в Дедеагач, която участва в съвещание, на което присъстват около 20 от най-изявените представители на българската общност в областта. Съвещанието избира акционен комитет в състав: К. Митев, Ст. Маджаров, Ст. Попов и Я. Табаков /всички от района на Гюмюрджина/, на който е възложена задачата да осъществи сондажи с турските първенци в Западна Тракия и установи готовността им за евентуални общи действия срещу подготвяното предаване на областта на Гърция.
В началото на м. май 1920 г. в Караагач се провежда общо съвещание на лидерите на българската и турската общности в Беломорската област. От българска страна участие в него вземат А. Попалексов, д-р Ненчев, кап. Бояджиев, П. Мутафов и др. по-известни българи от Гюмюрджина, Дедеагач, Ксанти и Софлу. Турската общност е представена от Фуад Бей, Джемал Бей, Али Галиб Бей, Неджметин Бей и др. Според някои сведения, на съвещанието присъства и Джафер Тайяр – командващ І-ви армейски корпус в Източна Тракия, заедно с щаба и полковите командири на корпуса.
Обсъдените и приети на съвещанието общи становища, позиции и виждания за по-нататъшните съвместни действия срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция залягат в основата на двустранно подписан протокол.
- Какви са последствията от тези преговори?
- В изпълнение на решенията на съвещанието в Караагач, от 25 до 28 май 1920 г. в с. Химитли, Гюмюрджинско, е свикан и проведен няколкодневен съвместен българо-турски конгрес. Конгресът избира българо-турско Временно правителство на Националната защита на Западна Тракия, състоящо се от 10 министерства. За министър-председател и министър на финансите е избран Ахмед Тевфик Бей, за министър на вътрешните работи – Хасан Таксин Бей, за министър на войната – Фуад Бей, за министър на външните работи – Махмуд Недим, за министър на правосъдието – Абдул Халим, за министър на просветата – Джемал Бей, за шейх-юл-ислям – Хюсейн Хюсни, за министър на пощите, телеграфа и земеделието – д-р Страшимир Дочков, за министър на търговията и индустрията – Вангел Георгиев, за министър на пътищата и железниците – Коста Георгиев.
Още с избирането си Временното правителство изготвя Декларация за обявяване на независимостта на Западна Тракия, връчена от министър-председателя Ахмед Тевфик Бей на 26 май 1920 г. на следвоенния управител на Западна Тракия ген. Шарпи. В нея се отбелязва, че Временното правителство е съставено въз основа на принципите на президента Уилсън, отстоявани от страните победителки и техните съюзници, че е правителство на мира и добросъседските отношения със съседните държави, че ще бъде гарант на правата на гражданите, без разлика на раса и религия, че ще защитава страната си от агресор. Декларацията изразява и надеждата, че правителството ще бъде признато от съглашенските държави. Същевременно Временното правителство издава и разпространява и специална Прокламация, отпечатана на български, турски и френски език, в която остро протестира срещу решението на конференцията в Сан Ремо за предаване на Западна Тракия на Гърция и решително отхвърля евентуална гръцка окупация на областта.
- В Западна Тракия се стига до военно единодействие. Как става това?
-В съответствие със заявените намерения за защита на провъзгласената независимост и автономното българо-турско управление на Западна Тракия, и с оглед на успешното противодействие на евентуално навлизане на гръцката армия в областта, Временното правителство се заема енергично със сформирането на собствена, боеспособна Тракийска армия. В нейния състав са включени многобройните, създадени още в началото на 1920 г. български и турски въоръжени чети и отряди. За тяхното създаване и подготовка голяма помощ от турска страна оказват: ДжаферТайяр – командващ І-ви армейски корпус в Одрин, съдействал за създаването и изпращането на добре подготвени отряди от комити, офицери и войници от Източна Тракия, Фуад Бей – предоставил 100 000 лв. от турския Тракийски комитет в Западна Тракия за подготовка и въоръжение на четите в Кърджалийско, Младотурският комитет в Швейцария – предоставил на министър-председателя Ахмед Тевфик Бей чрез фирмата «Ниазим Емин» 500 000 лв. и др. От българска страна голяма помощ в организирането, въоръжаването и изпращането на чети в Западна Тракия оказват редица опитни български офицери като ген. Ал. Протогеров, полк. П. Дървингов, полк. Николов и някои известни дългогодишни ръководители на българското национално-освободително движение в Тракия и Македония като Таню Николов, Тодор Александров и др.
В края на м. април 1920 г., когато се разбира, че конференцията в Сан Ремо окончателно предава Западна Тракия на Гърция, на тайно съвещание в Момчилград, в къщата на кмета на града, някои от най-изявените дейци и организатори на подготвяната българо-турска въоръжена съпротива срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция създават Главен щаб на въоръжената борба.
- Създава се българо-турска Тракийска армия. Какви са нейните действия?
-На 27 и 28 май 1920 г. Гърция окупира Западна Тракия с помощта на един армейски корпус. Две гръцки дивизии са разположени на охранителни позиции до р. Марица със задача да не допускат войските на Джафер Тайяр да се обединят с българо-турските чети в Западна Тракия, а друга една дивизия е разположена по границата на Западна Тракия с България.
Въпреки неблагоприятните развития, Временното правителство на Националната защита на Ахмед Тевфик Бей реагира незабавно и енергично. То издава Заповед за мобилизация на младите българи и турци, годни да носят оръжие и включването им в сформираната от правителството Тракийска армия. В изпълнение на заповедта, на 28 май 1920 г. българският Тракийски комитет издава и разпространява Позив до всички родолюбиви тракийци, в който след като се съобщава, че същият ден е обявена автономията на Тракия, се настоява „всички братя българи и турци да подкрепят движението морално и материално, да се запишат в доброволческите дружини в Софлийски военен район под командването на началниците на доброволческите дружини Н. Гавритов и Н. Георгиев”. Позивът завършва с призива: „Бързайте тракийци! С Бога напред ще издействаме автономията на Тракия под покровителството на Лигата на народите!”.
В края на м. май 1920 г. Тракийската армия на Временното правителство е вече напълно сформирана. За нейн главнокомандващ е определен министърът на войната в правителството Фуад Бей.
Тракийската армия на Временното правителство, командвана от Фуад Бей се състои от 30 дружини, начело на които са поставени някои от най-известните и добили широка популярност сред местното население турски и български национал-революционери като: Топал Кадир, Али Галиб Бей, Джемал Бей, Неджметин Бей, Кара Бекир, Хюсейн Чауш, Димо Николов, Димитър Маджаров, Русю Славов, Вангел Георгиев, К. Ненчев, кап. Бояджиев и др. Според сведение на окръжния управител в Кърджали в състава на Тракийската армия влиза и един голям, двухиляден българо-турски отряд за охрана и заемане на планинските райони на Западна Тракия, разполагащ с 14 картечници. Още в първите дни на настъплението на гръцката армия в Западна Тракия, тя среща добре организираната въоръжена съпротива на българо-турските чети и отряди на Тракийската армия. На 28 май 1920 г. в близост до Гюмюрджина става първото сражение между настъпващите военни части на гръцката армия и две от четите на Тракийската армия, командвани от Фуад Бей и кап. Бояджиев.
Едно от най-кръвопролитните сражения през м. юни 1920 г. става на границата между Западна и Източна Тракия, на десния бряг на р. Марица. Българо-турски чети нападат частите на една от гръцките дивизии, охраняващи границата с Източна Тракия, в момент когато те завършват изграждането на понтонни мостове над реката за преминаване на части на гръцката армия в Източна Тракия. При нападението понтонните мостове са разрушени изцяло, убити са и 40 гръцки войника и 7 четника.
Според публикувани в научните изследвания статистики, в периода юни – юли 1920 г. на територията на Западна Тракия стават над 30 големи сражения между настъпващите военни части на гръцката армия и частите на българо-турската Тракийска армия.
- Кои са причините за неуспеха на идеята за автономна тракийска държава?
- Изпращането на нови гръцки армейски части в Западна Тракия прави борбата между двете воюващи страни още по-неравностойна и предопределя крайния победител във военния сблъсък. Засилването на гръцкото военно присъствие в областта обаче, не е единственият фактор, допринесъл за крайния успех на гърците във военните действия. Особено отрицателно въздействие върху въоръжената борба на местните българи и турци срещу окупационната гръцка армия оказва неизпълненото обещание за военна помощ и подкрепа от страна на Временното правителство на Източна Тракия на Джафер Тайяр. Въпреки дадените обещания, войските на Тайяр така и не се включват пряко с участие в сраженията срещу гърците в Западна Тракия. За тази проявена нерешителност и мудност Джафер Тайяр е остро критикуван от Фуад Бей.
Отрицателен фактор за развитието и разрастването на българо-турското съпротивително движение в Западна Тракия е и позицията, заета от България. Лоялна към следвоенните мирни договори, тя предприема изискваните й от страните победителки в Първата световна война мерки за охрана на южната й граница, с оглед недопускането на образуване и преминаване на чети от крайграничните български територии в Западна Тракия.
Въпреки че не успява да постигне крайните си цели, организираната и ръководена от българо-турското Временно правителство на Националната защита обща въоръжена борба на местното българско и турско население срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция има важно историческо значение. Тя, освен че дава необходимите аргументи за дипломатическа и външнополитическа защита на българските и турските национални интереси по Тракийския въпрос пред Великите сили и международната общност, бележи и началото на един успешен период в развитието на българо-турските отношения и връзки, започнал в годините по времето и след Първата световна война.
Въпросите зададе: Георги Кулов
