Векове наред,всяка вечер на 5-ти срещу 6-ти май хората от Източните Родопи са качвали на вр.Дамбалъ.По древна езическа традиция,те дочаквали изгрева на слънцето за да се облеят и отпият от целебната вода на тукашния извор. Нито християнството,нито исляма са повлияли древните обреди. Надеждата за здраве е обсебила това място. И днес има хора които търсят изцеление за себе си и своите деца в лековитата вода. Славата на Дамбалъ отдавна е надхвърлила пределите на страната. За цяр пристигат хора не само от България, но и от Турция, Гърция, дори Румъния.

Привлечен от магнетизма на святото място решавам за породен път да се изкача до извора.Датата е 5 май 2009 г.  Тръгвам след вечеря. Общинските власти в Момчилград, на чиято територия е Дамбалъ са маркирали пътя с табели така, че да е лесно за ориентация. До село Летовник се движа по асфалт. От там до върха пътят е черен. Прокараха го преди няколко години. На две места са оформени паркинги. Въпреки това, трудно си намирам  къде да спра. Има над 500 коли. Те са с всевъзможни регистрации-Кърджали, София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол. Полицаи се грижат да има ред. Поставена е бариера след един от паркингите. От там до святото място има 2 км. Всеки, който идва тук ги преодолява пеша. Независимо дали е сам или води болно дете.

Най-нетърпеливите идват само за да налеят вода. Те се качват с туби до извора. Пълнят ги и се връщат обратно.

Хората с дертове обаче се разполагат на бивак. Повечето идват заради децата си. Мъка е изписана по лицата им.Не говорят,не коментират кое ги е довело тук.Палят огньове, настилат одяла и платнища, похапват приготвени в дома ястия. Някои си носят и ракия. За да се сгреят в нощта, която е доста хладна.

Чакат да стане полунощ. Тогава настъпва Гергьовден за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Точно тогава водата придобива голяма лечебна сила,твърди мълвата. Чудодейната й лековитост се обяснява с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи.Според легендата двамата пророци Хъзър и Иляз се движат в две противоположни посоки за да помагат на хората. Те са невидими и не са нито на земята нито на небето. Понякога се появяват в различни образи – например,като хора,търсещи помощ. Ако не я получат хората, нямат сполука в работата си. Само веднъж в годината във времето от 1-ви до 5-ти май и то само в петък  те се срещат и си споделят как са помогнали на хората. Мигът на тяхната среща  е неизвестен и за това на Хъдърлез не се работи.

Според краеведа Никола Иванов изворът на Дамбълъ се почита от най-дълбока древност. Тук е имало християнски манастир. Впоследствие е изградено алианско теке. Двете религии са съжителствали мирно. Затова днес тук идват както мюсюлмани, така и християни.

Според поверието изворът на Дамбалъ лекува деца, които не могат да говорят или заекват. Славата му обаче го е утвърдила като универсално място за лечение. Тук водят и деца с други недъзи. Вярва се, че ако те при изгрев слънце бъдат потопени в ледената вода, ще получат изцеление.

До преди десетина години тук идваха предимно алевити от околните села. Коритото бе достатъчно голямо за техните деца.Сега потокът от хора става все по-голям. Дори новият басейн се оказва тесен.

Първото, което правя когато идвам на Дамбалъ е да си налея вода от лековития извор. Опашката е огромна. Хора с туби са заприщили пътя към чучурите. Наливат и носят в къщи. Приготвил съм една бутилка. За адет. Всеки който налее вода се измива за здраве. Част от хората обаче не бързат. Те чакат да настъпи полунощ. Това е новото поверие.Според него, когато настъпва Хъдърлез водата придобива най-голямата си сила.Не се чака да изгреe слънце.

Иван и Асен  от Момчилград са на опашката повече от час. Те са твърдо решени да си налеят вода след полунощ. Тогава мераклиите са най-много. „Искаме да спазим обичая. Да си вземем от най-лековитата вода“, казват те.

Гюнер е младеж от с.Боровица. За пръв път е тук. Нарежда се на опашката за да се облее с лечебната вода. „Чувал съм от хора от нашето село, че е много лековита. Затова дойдох тук“, споделя младия човек.

От чешмата водата се отича в басейнчето. Около него още от залез слънце са скупчени родители с деца.  Всеки е заел стратегическа позиция. Петгодишната Тюркян, чака безропотно, както десетките деца тук. Тя е от Асеновград. Не може да говори. За втори път е тук. Не пази лош спомен от стресиращото потапяне в ледената вода. Майка й Хатидже споделя, че са опитали всякакви илачи, ходили са на много доктори и лечители, но нищо не помагало.Надеждата им е в лековития извор. Бащата Хасан казва: „Щом вярваме ще помогне.Вярата дава сила на водата”.

Разказвам им, че познавам хора, които са се излекували. Това са две момичета, вече жени - деца на мои колежки. Не са могли да говорят до 7-8-годишни. Водили са ги няколко пъти тук. Чудото станало.

Разказът ми окуражава родителите на Тюркян.

Докато разговаряме наближава полунощ. Пристига тогавашният министър на земеделието Валери Цветанов. Водят го вече бившият областен управител Ангел Коджаманов, тогавашният кмет на Момчилград Ердинч Хайрула, ексдепутатът Юнал Тасим. Хората им правят път да стигнат до чешмата. Те отпиват от ледената вода, показвайки уважение към традицията.

Настъпва дългоочакваният миг. Часовниците показват 24 часа. Стотици хора изоставят биваците си и се насочват към малкия басейн. Всеки е довел дете и желае да го потопи в ледените води за изцеление. Настава голяма блъсканица. Деца пищят, родители нервно си разменят реплики. Оператори и фотографи се бутат напред,желаейки да заснемат неповторими кадри.

Веднага след като потопят малчуганите в ледените води, родителите бързат да ги загърнат с хавлии и одяла. Свалят им мокрите дрехи и ги окачват по клоните на околните дървета. Вярва се, че с тях на Дамбалъ ще остане болестта. И детето ще си тръгне от тук здраво.

Малцина знаят, че на това място има още една лековита вода. Тя се стича по скалата непосредствено до чешмата. Поверието разказва, че ликува болести на очите. Хората които се редят да си налеят от нея са малцина. Тя обаче е накарала Атанас от Кърджали да доведе сляпото си дете. Идва след полунощ. Носи на гръб малчугана в продължение на няколко километра по черния път. Твърдо е решен да стигне до лечебната вода. Само в нея има надежда.

Сред множеството тук е и млада писателка. Тя иска да пише книга за българските турци. Проучва бита им, нравите им, пораженията от т.нар.Възродителен процес. Впечатлена е от Дамбалъ. Лековитата сила на водата тук кара хората да загърбят всичко,дори и раните от миналото в стремежа си да получат здраве.

Най-търпеливите чакат да се зазори. Тогава според поверието излиза вятър. Той разбунва дъбовата гора. Тя шуми особено, неповторимо. Тогава здравоносната сила на природата е най-голяма. Хората се измиват, оставят по дрешка на клоните и поемат обратния път към къщи. С надеждата, че са получили нови сили и здраве.

Преди години строителни предприемачи от Момчилград вдигнаха нова двуетажна чешма. Малкото корито на извора бе заменено с басейнче, където да се топят заекващите деца.Изграждането започна с пари от така наречените „царски“ проекти. Те бяха едва една трета от необходимите средства. Проектът и строителните работи са направени от известната момчилградска фирма “Родопа строй”. За довършването на чешмата пари даде бизнесменът Гинчо Колев.

„Няма да спрем с даренията за Дамбалъ“, заяви тогава един от собствениците на “Родопа строй” Рущи Ибрахим. „Много хора идват тук и прекарват цяла нощ за да посрещнат изгрева. Тогава водата става лечебна. За тези вярващи искаме да направим нов хаир“, допълни Рущи Ибрахим.

За дарителската си дейност фирма “Родопа строй” получи награда за принос към обществения мир на в-к “Заман”. Отличието бе присъдено преди всичко за оказаното от дружеството съдействие както при изграждането на чешмата, така и при възстановяването на параклиса “Свети Дух” над Момчилград. Фирмата изготви безплатен проект за въздигането на храма.

Преди да попадне във фокуса на медиите Дамбалъ е обект на изследване на краеведи и музейни работници.Още през тридесетте години на миналия век върхът е обходен от краеведа Никола Иванов.Прави му впечатление почитането на лековития извор и стичащата се по скалата вода.

”Ясно като бял ден е,че тази вода още в далечното минало е ценена високо - било като спасителна водопойна станция на тоя праисторически път,било като лечебна.Не твърдя,че тази вода действително е лечебна,обаче нека бъде известно,че тя се тачи от местното население като много лечебна и то предимно за пелтеци (заекващи)“, е записано от него.

И продължава: „Всяка година на Гергьовден тук се стича маса народ,даже от три дена разстояние,да пие и си вземе от тази вода.Посещава се не само от турците,но и от много българи от Хасковско,а най-важното е,че  в стъкла се изпраща вода чак в Родосто,Цариград и Анадола на турци, отдавна изселили се оттук.Бях свидетел да се изпраща от тази вода чак в Бурса…”

Известната краеведка и журналистка Мара Михайлова десетина години по-късно добавя нови щрихи:”Останало е вярване,че ако се отиде на 5-ти срещу 6-ти май и се прекара нощта там,като рано сутрин преди изгрев слънце болният от каквато и болест да есе изкъпи съвсем гол под водопада на Дамбалъ, ще оздравее.Преди години много хора са отивали и като се изкъпят под водопада: ще хвърлят настрана пари,ще завържат парцали на близките храсти и ще си отидат.От  високата скала се стичат едри капки,без да се образува силен водопад и този който се лекуваще чака да бъде измокрен навсякъде.Но сега там е направена чешма и къпането става с поливане.За лечебните свойства на тази вода от връх Дамбалъ знаят и разправят старите мъже и жени от околните по-близки и по-далечни села”.

И Никола Иванов и Мара Михайлова извеждат името на върха от турското „дамла“ (капка).

Изследователките на източнородопския алевизъм Мария Николчовска и Стела Тодорова привеждат интересна легенда за появата на извора на Дамбалъ.Според нея, стичащата се по скалата под върха лековита вода е протекла изпод юмрука на Отман баба. „Със своите вълшебни възможности той спасил от жажда угощаващите се на върха при Софра-кая 40 светци (Кърклар).Но бликналата буйна вода била толкова силна,че застрашавала с наводнение селата в подножието на планината.Отман баба запушил отвора със серлива вълна,в резултат на което водата започнала да се стича на капки по обраслата със здравец и лековити билки отвесна  скала.От незапомнени времена до днес при тази скала се извършва ритуално обмиване и къпане“,подчертават изследователките.Легендата удивително напомня за способностите на последователя на Отман баба Демир баба, който със стискане на камъка отворил пътя на извора „Бешпармак”.

Двете изследователки привеждат и друг вариант на легендата за Дамбалъ.Тя също е свързана с Кърклар (40-те алевитски светци).Според нея те стояли на Софра-кая-каменната трапеза върху билото на върха и похапвали  божествена храна от фурми,грозде,инджир,цитросови плодове. Ожадняли, а нямало вода.Един от тях – Яран баба проявил своите неземни способности.Той ударил с юмрук по скалата и по нея закапала вода.”Като не тече,поне да капе”, казал Яран баба.Затова и скалата се нарича „дамбалъ“ (капеща).

Според традицията на околното мюсюлманско население лечебната сила на капещата вода е свързана с представата за обезмъртяващите качества на Хъзър и Иляс.Това обяснява популярността на Дамбалъ като връх даряващ живот с водите си.

Георги Кулов