Лидерите на страните членки на ЕС ще настояват Великобритания да предостави право за постоянно пребиваване на граждани на съюза, които са пристигнали в страната преди Брекзит през 2019 г. и които остават там още пет години. Това се казва в проект на план за преговорите за Брекзит, който европейските лидери ще одобрят на срещата си на върха този уикенд в Брюксел, предаде Ройтерс.
Планът е изложен в документ от девет страници. Очаква се съдържанието му да не претърпи значителни промени, преди лидерите на 27-те страни от ЕС да го подпишат по време на обяд в събота.
Във Великобритания има 3 милиона граждани на други страни членки на ЕС. Някои държави, като Полша, която има 800 000 граждани във Великобритания, се притесняват, че Тереза Мей може да поиска да договори гаранции, които да важат само за онези европейски граждани, които са пристигнали във Великобритания, преди тя да задейства член 50 от Лисабонския договор миналия март или дори преди референдума за Брекзит миналата година.
В проекта на документа, който се очаква да подпишат европейските лидери в събота, се казва, че всеки гражданин на страна членка, живеещ във Великобритания към момента на така наречения Ден на Брекзита (деня, в който страната официално ще напусне ЕС) ще трябва да има право да поиска постоянно пребиваване след пет години прекарани там.
Други европейски документи показват, че Брюксел иска Великобритания да гарантира също, че тези хора ще могат да доведат и роднините си и че дори след Брекзит ще могат да поискат нови социални помощи, като например евтини жилища.
В отговор на призиви от Франция и други страни в проекта се подчертава, че евентуално търговско споразумение с Великобритания, ако в неговия обхват бъде включен секторът на финансовите услуги, ще трябва да изисква британските банки, застрахователни компании и други фирми да се подчиняват на европейските регулации и надзор.
Лидерите ще поискат също Великобритания да плати не само десетки милиарди евро, за да покрие финансовите си ангажименти към ЕС, поети преди Брекзита, но и да плаща за покриване на европейските разходи до края на 2020 г., когато изтича 7-годишният европейски бюджетен план, за който Великобритания даде съгласието си през 2014 г.
