Непознато и вълнуващо сияние бе забелязано от проф. Ерик Донован (Eric Donovan) от Университета на Калгари в Канада на снимки на учени-любители. Те бяха споделени във facebook група, в която участват също професионални фотографи. Явлението получи името "Стив" и тъй като е непознато, групата го нарече протонна дъга. Но то е нещо друго и даже още по-интересно.
Северното сияние се появява, когато заредените частици от слънчевия вятър достигнат Земята и взаимодействат с газовете в нашата атмосфера, а движението на светещите частици зависи от магнитното поле на Земята. Според Spaceweather, електроните причиняват по-тесни сияния, като "Стив". Протоните правят по-широки дъги, а и протонната светлина не е видима, защото това е UV светлина, която човешкото око не може да възприеме.
Донован си сътрудничи с мисията Swarm на ESA, която изучава магнитното поле на Земята, за да "открие съответстащите на наземното наблюдение данни за "Стив" при преминаването на един от трите спътника Swarm през него", съобщи космическата агенция. Сателитът мина през него, на около 300 км над повърхността на планетата, като открива увеличение на температурата от хиляди градуса. "Стив" е широк поток от газ, широк около 24 км, който тече на запад с около 6 км/сек (скоростта на звука в атмосферата е 343 м/сек). Газът около него се движи само с около 9 метра в секунда.
Всичко това се случва в термосферата - разреденият слой от земната атмосфера, който започва от 80 км над повърхността и се простира до 500 км нагоре към космоса. Температурите тук се увеличават с височината заради абсорбирането на високоенергийната слънчева радиация. Те силно зависят от слънчевата активност и могат да се повишат до 2000 ° C . Въпреки че температурата е толкова висока, човек няма да усети това в термосферата, защото контактът с малкото атоми газ тук не е достатъчен, за да се предаде топлина. Термометърът може да показва много под 0 ° С през нощта. В зоната над 160 километра плътността е толкова ниска, че молекулярните взаимодействия са прекалено редки и на практика не се предава звук. Международната космическа станция е на орбита около Земята в средата на термосферата, между 330 и 435 километра, както и много сателити.
