Завишени стойности на уран бяха установени и във водата във Велинград. Това съобщи д-р Фани Петрова, директор на РЗИ–Пазарджик, цитирана от "Фокус".

Завишените стойности са установени в три от водоснабдителните зони на регион Велинград. Те са от зона „Грашево“, махала „Мечо корито“, зона „Св. Петка“, Юндола, Пашово, зона – част от кв. „Чепино“ и малка част от кв. „Лъжене“ на гр. Велинград, обясняват от РЗИ-Пазарджик.

Директорът на РЗИ-Пазарджик е разпоредила на 20 април незабавно спиране на водоползването за питейни нужди от проблемните водоизточници, осигуряването на достатъчно количество качествена питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 на МЗ и извършването на учестен мониторинг, уточниха оттам.

Завишени спрямо контролните стойности на уран бяха открити още във водата в Хасково и в Първомай. По-късно от здравното министерство съобщиха, че резултатите от новите проби на водата не са потвърдили наличието на естествен уран в Първомай. 

Проверки на водата бяха разпоредени в цялата страна.

През 2015 г. са били транслирани директиви от Европейския съюз за контролно ниво на естествения уран в питейната вода. Позволената дотогава норма от 0.06 мг/л уран във водата, е била намалена на 0.03 мг/л - колкото е препоръката на Световната здравна организация, която пък е била вдигната двойно от 2005 г. досега. Показателят за алфа активност (спектър от радиоактивността) вече е 0.1 бекерел/л, а преди е бил 0.5 бкр./л или пет пъти по-висок.

Това означава, че уловените стойности в Хасково от началото на месеца - за 0.04 мг/Л в два кладенеца и 0.06 мг/Л в трети, нямаше дори да се считат, както и не са се считали, за опасни допреди две години, обясни служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев миналата седмица.

В документа за питейната вода на Световната здравна организация по данни на UNSCEAR (2008 г.) е посочена средната радиационна доза, която чoвек получава годишно от естествени  източници - 2.4 mSv:
Космически лъчи  - 0,39 mSv
Наземна радиация (на открито и на закрито) - 0.48 mSv
Вдишване (главно радон) - 1,26 mSv
Поглъщане (храна и питейна вода) - 0,29 mSv

Тези стойности са осреднени и варират взависимост от надмоската височина, радионуклидния състав на почвата и строителните материали, замърсяването на въздуха с газ радон, радионуклидния състав на храни и питейна вода, като общата естествена радиация е между 1–13 mSv. Но средно едва 12% от получаваната от човека радиация идва от храна и вода (заедно) и тя варира от 0,2 до 1 mSv, нормално за планетата Земя.

Индивидуалните дози от естествената радиоактивност в околната среда варират значително. В някои части на света средните дози могат да достигнат 10 пъти по-високи (т.е. 24 mSv / година) без наблюдавано увеличение на здравните рискове, показват дългосрочни популационни проучвания (Tao, 2000; Nair et al., 2009). IDC от 0,1 mSv /

СЗО обяснява и че приетата контролна стойност 0,1 mSv / година за питейната вода е ниска и консервативна. Нивата на скрининг не трябва да се тълкуват като задължителни ограничения. Превишаване на нивото следва да се приеме като основа за по-нататъшно разследване, не като индикация, че питейната вода е опасна.

Когато все пак има установен риск, СЗО има насоки и за лицата, които отговарят за съобщаването на риска. Те трябва да са квалифицирани в междуличностните отношения, да са комуникативни, способна да изразяват съпричастност, ефективни слушатели и с уважение към опасенията на хората. Те трябва да са запознати с тематичната област и да са в състояние да отговорят на основни въпроси за текущото състояние, както и за бъдещи рискове.