Отбележете го като победа за руските и китайските държавни компании засега. Тяхната конкуренция току-що стана по-слаба. Банкрутът на Westinghouse Electric Company разруши глобалните й амбиции. Докато базираната в Пенсилвания компания уверява, че искането й за защита от кредиторите, подадено на 29 март, не влияе върху глобалния й бизнес, много малко хора го вярват, тъй като японската й компания майка Toshiba Corp. предупреди наскоро, че „Уестингхаус“ може да подкопае бъдещето й.
Огромното надвишаване на бюджета и изоставане на сроковете на две американски АЕЦ, лицензирани от компании в Южна Каролина и Джорджия, принудиха „Тошиба“ да действа. През февруари „Тошиба“ обяви отписвания на стойност 6,1 милиарда долара заради проектите на „Уестингхаус“. Ръководителите на американската компания признаха, че имат проблеми, но заявиха, че непреклонно вярват в оцеляването си.
„Предприехме действия да помогнем на „Уестингхаус“ да реши финансовите предизвикателства при запазване на основните бизнес направления“, заяви временният президент и изпълнителен директор на компанията Хосе Еметерио Гутиерес.
На 11 април „Тошиба“ помрачи тези надежди, когато съобщи за загуби от 5,2 милиарда долара за 9 месеца (до края на декември 2016 г.) Компанията все още не може да направи одит правилно, което породи слухове за делистване от Токийската фондова борса.
Президентът на „Уестингхаус“ заяви, че компанията „остава ангажирана“ с флагманския си проект за реактор AP1000 и ще продължи със съществуващите си проекти в Китай. Но на този етап изграждането на централа с реактор AP1000 изглежда само като добро пожелание.
„Виждам огромни трудности пред „Уестингхаус“, заяви Саймън Тейлър, директор на бизнес училището Джъдж в Кеймбриджкия университет. „Уестингхаус“ работеше по проекта за АЕЦ „Мурсайд“, контролиран от „Тошиба“, на стойност над 20 милиарда долара в северна Англия за изграждането на три реактора AP1000. След обявяването на банкрута, френската компания Engie се възползва от опцията си да продаде 40-процентния си дял на „Тошиба“ и напусна проекта. Сега „Тошиба“ отчаяно търси да продаде изцяло проекта на конкурентите си, тъй като няма никакъв шанс да набере средствата, необходими за изграждане на централата.
Тейлър смята, че за „Уестингхаус“, едно от най-старите имена в американската електроенергетика, предстоят тежки времена. Китай беше нейната най-голяма надежда.
„Китайците, доколкото мога да кажа, никога отново няма да купят друг AP1000“, каза Тейлър. „Глобалният пазар за нови АЕЦ е доста малък извън Китай. Руснаците, китайците и дори корейците имат много по-конкурентни и евтини оферти от „Уестингхаус“.
На радара си „Уестингхаус“ е набелязала и Индия. Азиатската страна има 21 енергоблока. „Уестингхаус“ планира да продаде там 6 реактора, като първата копка на два от тях е предвидена за другата година в щата Андхра Прадеш. Въпреки уверенията, че проектът „все още е на линия“, растат опасенията за финансовата му осъществимост. Експертите се съмняват, че въобще може да бъде подписан търговски договор докато няма яснота за излизането на „Тошиба“ от ситуацията и бъдещето на „Уестингхаус“, като призивите за отказ от проекта набират все по-голяма скорост. В същото време два от най-новите реактори на руската държавна корпорация „Росатом“ вече работят в Индия, а има още шест твърдо планирани.
В Източна Европа перспективите на „Уестингхаус“ изглеждат дори по-мрачни. „Уестингхаус“ винаги е разчитала на американското геополитическо влияние за получаване на бизнес там. С цел да намали руското влияние в региона, Вашингтон почти би принудил бившите комунистически страни да изберат често непроверените оферти на „Уестингхаус“ или дори да се откажат от проекти на конкурентите. Но въпреки цялата политическа подкрепа, проблемът винаги е бил в неспособността на „Уестингхаус“ да финансира проектите си.
„Уестингхаус“ подписа договор в България през 2014 г. за изграждане на енергоблок с реактор AP1000 в АЕЦ „Козлодуй“. Но напредък нямаше, защото нито клиентът, нито продавачът са способни да намерят средства за проекта и той бе спрян.
В САЩ, и двата проекта на компанията са с реактори AP1000. Двата общо надхвърлят бюджета със 17 милиарда долара.
„Уестингхаус“ има три основни бизнес направления – изграждане на АЕЦ, обслужване на централи и производство на горивни сборки. Бизнесът със строителството на АЕЦ е най-големият проблем на компанията, отговорен за милиардите долари загуби.
Бизнесът с ядрено гориво е този, в който „Уестингхаус“ се вижда конкурентен с френската Арева и „Росатом“. Руската държавна корпорация в момента строи 34 енергоблока, включително два в Китай, които се предвижда да бъдат въведени в експлоатация догодина. Според Лиза Донахю (директор в AlixPartners, компанията финансов съветник на „Уестингхаус“), приходите от ядрено гориво за реакторите с вода под налягане на „Уестингхаус“ са 1,5 милиарда долара.
За разлика от изкопаемите горива, горивните сборки са високотехнологичен продукт. Горивните сборки могат да направят реакторите дори по-ефективни, като понякога удължават живота им. Недостатъчното инвестиране в иновация обаче оказа влияние върху качеството на продукцията и сравнителните показатели на „Уестингхаус“ в сравнение с основния й конкурент – руската горивна компания ТВЕЛ (част от „Росатом“). В някои пазари, горивните сборки, доставени от „Уестингхаус“ имат честота на повредите близо 1,5 повече от тези, изработени от нейните конкуренти.
„Уестингхаус“ доставя горивни сборки предимно в Европа, където винаги е използвала могъщото си лоби в Брюксел, за да поддържа своя пазарен дял. През 2003 г. Европейската комисия прие директива 2003/54/EC, която накара френския енергиен гигант EDF да купува ядрено гориво от „алтернативен доставчик“. Това напълно отвори вратата за „Уестингхаус“, чиито опити бяха започнали година по-рано. Днес EDF купува близо 15-20% от горивото си от „Уестингхаус“.
„Уестингхаус“ получава подкрепата на Вашингтон за пробив при компании оператори на руски реактори, яростно лобирайки за диверсификация на доставките на ядрено гориво в Източна Европа. „Уестингхаус“ опитаха да доставят горивни сборки във Финландия и Чехия, но и двете страни предпочетоха ТВЕЛ. Чешката страна дори развали договора си с „Уестингхаус“ поради опасения за безопасността на АЕЦ „Темелин“, въпреки мащабното лобиране, което включваше писма от Европейската комисия до компании, окуражаващи ги да преминат на гориво от „Уестингхаус“. Днес най-голямата звезда на „Уестингхаус“, що се отнася до ядрените горивни сборки, е Украйна.
Разбираемо е, че Украйна, която ефективно е „във война“ с Русия, може да бъде изкушена да си „затвори очите“ за проблемите на „Уестингхаус“. Но опасенията за рискове от инциденти нарастват след данни, че в централи, които използват гориво на „Уестингхаус“ често възникват аварийни спирания. Многото сведения за корупция и липса на култура на безопасност в Украйна правят играта наистина опасна с потенциал за нов Чернобил, твърди журналист с уклон към драматичното от „Washington Times“.
Междувременно, „Уестингхаус“ се надява на най-доброто. Или както биха казали циниците: „Уестингхаус“ се надява на вълшебен прашец.
* Кенет Рапоза пише за бизнеса и инвестициите на новите пазари. През последните 5 години отразява всички аспекти от страната за Wall Street Journal и Dow Jones. Основен фокус на неговите статии и анализи са Бразилия, Русия, Индия и Китай.
