Турция ще бъде президентска република - това сочат резултатите при преброени над 90% от гласовете, предава Би Би Си.

"Да" води с 52.7%, а отговорът "не" в референдума е с 47.3%.

Подкрепящите Ердоган смятат, че изхвърлянето на парламентарната система и създаването на президентска република ще модернизира страната.

Изборният ден в южната ни съседка мина сравнително спокойно, като един трагичен инцидент маркира изборната неделя - при сбиване пред секция двама души загинаха, а друг беше ранен тежко.

Какво ще се промени?

Ако над 50% от турците одобрят пакета от общо 18 изменения на конституцията от 1982 г., Турция ще бъде преобразувана от парламентарна в президентска република. Това е и фокусът на допитването. Според предложените промени отпада постът на министър-председател и президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри, ще издава изпълнителни укази. Премиерският пост ще бъде заменен вицепрезидент или вицепрезиденти, също назначавани от президента.

Държавният глава ще изготвя бюджета, досегашна функция на парламента, и ще може да обявява извънредно положение в страната без одобрението на народните представители.

Друга промяна е, че действащият президент ще може да остане обвързан с партията си. В такъв случай, ако партията на държавният глава е водещата политическа сила, той ще има контрол не само над изпълнителната, но до голяма стенеп и законодателната власт.

Броят на депутатите ще бъде увеличен от сегашните 550 на 600 души, като възрастовата граница за кандидатиране за народен представител се понижава от 25 на 18 години. И докато досега кандидат-депутатите трябваше да са премали през задължителна военна служба, новите промени предвиждат хора, обвързани с армията, да не могат да влизат в парламента.

Мандатът на парламента се увеличава от четири на пет години, а изборите ще се състоят в един и същи ден с тези за президент. Ако промените бъдат приети, това би означавало, че Реджеп Таийп Ердоган ще може да остане на власт още два мандата след приключване на сегашния си и при спечелване на следващите избори през 2019 г. и 2024 г. да бъде президент до 2029 г. Друга възможност за допълнително увеличаване на този период са предсрочните избори. При насрочването на такива по време на втория мандат на президента, действащият държавен глава ще може да се кандидатира отново.

Внася се промяна и в начина за свалянето на президента от власт. Обикновено мнозинство или 301 депутати ще могат да предложат разследване за престъпления, извършени от държавния глава, но това предложение трябва да бъде прието от 3/5 или 360 от народните представители. След края на разследването, за да президентът бъде подведен под отговорност, ще трябва гласа си да дадат 2/3 и 400 от депутатите.

Разследването за престъпления на президента ще се поема от Конституционния съд. Броят на съдиите в него се намалява от 17 на 15 души, 12 от които се назначават от държавния глава.

Военните съдилища се разформироват. Броят на магистратите във Върховният съвет на съдиите и прокурорите се намалява от 22 на 13 души, четирима от които се назначават от президента.