Над 1600 от жителите на Регенсбург са българи. Градът прави всичко възможно, за да улесни интеграцията им. В един от най-новите му проекти българите учат какви са правилата на живота в Германия, а после държат изпит, посочва Дойче веле.

Могат ли българите да се научат да разделят боклука като германците? И да се справят с всичките писма и документи, които получават от различните служби в Германия? Могат, стига да имат желание и да има кой да им го покаже. Така смятат от Службата на младежта и семейството в 150-хилядния град в Южна Германия Регенсбург. През 2014 в града е създаден отделът "Хайде" (HAJDE) - в помощ на преселващите се там граждани на страни от ЕС.

"Покрай отпадането на трудовите ограничения в ЕС за българите и румънците, в нашия град започнаха да се преселват все повече хора от България и Румъния. В момента тук живеят около 1600 българи и 2400 румънци. Това бе и една от причините, която накара градът да открие "Хайде"", разказва Анна Зоненлайтнер, една от ръководителките на специалния отдел. Тя обяснява, че името му не е избрано случайно. "Думичката "хайде" се използва в почти всички страни от Балканите, та чак до Унгария. Затова решихме да кръстим нашия отдел така. Харесва ни и значението ѝ - подкана за действие", казва с усмивка Анна Зонненлайтнер.

Повече от половината българи работят

Тя изтъква, че днес около 2700 от общо четирите хиляди българи и румънци в Регенсбург работят. През 2013 броят на висококвалифицираните работници е бил 424, а на тези без квалификация - 387. Днес висококвалифицираните са 846, а българите и румънците, заети като нискоквалифицирани работници - 1341. Отделно около 450 души работят на т.нар. мини-договори, т.е. печелят максимум 400 евро и вероятно получават финансова подкрепа от Бюрото по труда. Именно тези данни са накарали отдела "Хайде" да създаде специален проект, насочен към българите и румънците, които имат нужда от помощ. Анна Зоненлайтнер обяснява, че много от нискоквалифицираните, било то работещи или безработни, срещат сериозни трудности с намирането на жилище или пък попадат на хазяи, които се възползват от положението им и ги настаняват в апартаменти в лошо състояние. В рамките на специалния проект българите и румънците се сдобиват със свидетелство за благонадеждност като наематели.

"Те преминават през курс, в който се учат например как да разделят боклука, как да контактуват с различните служби и как да се справят с планините от документи, които получават. Много от тях казват, че никъде другаде не са се занимавали с толкова много документация, колкото в Германия", казва Зонненлайтнер и добавя, че преди да се преселят в Германия, много от тези хора са живели известно време и в други страни от ЕС - например в Испания, Италия или Франция. "Може би това обяснява и факта, че те говорят по 4-5 езика", изтъква тя.

За тях най-важно е семейството

Голяма част от тези хора са представители на ромското малцинство. "Повечето от тях обаче не се идентифицират чрез принадлежността си към това малцинство. Много по-важна за тях е принадлежността към тяхното семейство. Затова и не посочват конкретно, че са роми", казва Зоненлайтнер. "Аз си имам моя стратегия и не ги питам дали са част от ромското малцинство, а се интересувам колко и какви езици говорят", добавя тя. "Много от тях имат голямо желание да се интегрират, повечето са понаучили немски. Има обаче и българи, които срещат сериозни трудности с живота в Германия и вероятно не се чувстват добре тук. Всичко това обаче отново ни напомня за разнообразието, за това, че всички сме различни", казва ръководителката на отдела "Хайде".