Евтиният кашкавал, който се продава, съдържа малко мляко, малко мазнини и много вода. Това показва проучване на организация "Активни потребители".
В два от изследваните продукти са засечени и растителни мазнини, каквито не би трябвало да има в кашкавала.
С изследването, чиито резултати са публикувани тези дни асоциация "Активни потребители" провери актуалните тенденции в качеството на 10 търговски марки кашкавал.
Поради невъзможност да се тестват по-голям брой продукти са подбрани само по-евтини кашкавали - от 9 до 12 лв/кг. От друга страна не е сигурно как трябва да се нарича продукт с толкова ниски цени.
Когато продуктът е 100% от мляко
Около 12,70 лева е себестойността на килограм качествен кашкавал, направен от мляко, изчисли днес по Би Ти Ви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите.
Той уточни, че това е цена, без в нея да са включени печалба и надценки.
„Цената на млякото е 70 стотинки за литър, в предприятието с транспорта влиза на 75 ст. Между 10 и 10,5 литра мляко са необходими за килограм кашкавал, тоест само 8 лева струва млякото”, отбеляза той.
По думите му най-малко 2,50 лв. са производствените разходи на предприятията и така сумата общо става 10,50 лв., плюс ДДС - 12,60 - 12,70 лв.
Той коментира и изследването на „Активни потребители”. Кашкавал не може да се нарича продукт, който не е от 100% мляко, подчерта Зоров.
По думите му това е сериозен удар върху легалния бизнес, който спазва правилата и гарантира на потребителя, че това, което пише на етикета, е това, което е вложено в продукта.
„Може би голяма е вината и на нашите преопаковъчни предприятия, защото голяма част от жълтите сирена влизат в България вероятно като полуфабрикати и се използват като суровини за топените сирена. Тук се разфасоват и се преименуват като кашкавал”, посочи Зоров.
Той подчерта, че това е груба злоупотреба. По думите му тази практика не е тайна и за търговските вериги.
Етикети, които подвеждат
Изследванията на "Активни потребители" показали, че при повечето евтините продукти липсва част или цялата задължителна информация на етикетите. При 7 от 10-те проби сухото вещество е по-малко от 56%, както се изисква от продуктите по българския държавен стандарт.
"Като прибавим по-високото водно съдържание при 70% от изпитаните продукти и добавим високото количество въглехидрати, което също не е добър признак - означава от една страна, че продуктите са недоузрели, но от друга страна поставя съмнение, че може да има добавки - като например нишесте", коментира Богомил Николов от "Активни потребители", цитиран от Нова телевизия.
Освен това много от кашкавалите не са били достатъчно зрели. Най-фрапиращото нарушение е, че в два от продуктите са открити забранените в млечни продукти растителни мазнини. Ако продуктът съдържа такива, не може да се нарича "кашкавал" и трябва да е на отделен щанд.
От Агенцията по безопасност по храните отказаха коментар на проучването. Обясниха, че изследваните продукти не претендират да отговарят на българския държавен стандарт и затова няма защо да им бъде търсена отговорност.