Крайно недостатъчният брой избирателни секции в Турция, където живее една от най- големите български общности, въведените от Централната избирателна комисия (ЦИК) допълнителни изисквания дни преди изборите, както и намесата на застъпници на политически партии преди и по време на изборния процес бяха сред основните нарушения, констатирани от страна на Българския хелзинкски комитет (БХК). От организацията са изпратили становището си до Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Human Rights Watch и Amnesty International.

От Хелзинкския комитет подчертават, че всичко това е ограничило сериозно правата на българските гласоподаватели в южната ни съседка и много от тях не са успели да участват в парламентарния вот на 26 март. Нарушенията били установени от наблюдател на БХК, който прекарал изборния ден в Бурса, където се намира и най-голямата българска изселническа общност в Турция.

Броят на избирателните секции в града беше драстично намален от 37 за парламентарните избори през 2014 г. до осем през 2017 г. По непотвърдена информация имащите право да се включат във вота в Бурса са около 50 хил. души, но повечето се отказали заради огромните опашки и нуждата да чакат часове, за да пуснат бюлетина.

"БХК счита, че така поставеното ограничение в Изборния кодекс от 35 секции в държави извън страните - членки на Европейския съюз, е силно дискриминационно и основно насочено срещу българските избиратели, живеещи и упражняващи правото си да гласуват в Турция. Ефектът от това ограничение силно затрудни и на практика лиши част от избирателите от правата и задълженията им", пише в позицията на Хелзинкския комитет.

От организацията цитират данните на ЦИК, според които общият брой гласували в Турция е 33 хил. души. На предните парламентарни избори през 2014 г. участвалите във вота са били почти двойно повече – 62 569 души.

Според БХК изискването декларациите на изселниците в Турция да бъдат попълвани лично било дискриминационно изискване за наличието на ценз за грамотност, какъвто не се изисква от никои от българските граждани, които гласуват в рамките на територията на страната. Освен това от организацията подчертават, че е имало намеса на застъпници на политически партии в изборния процес.

"Членовете на част от секционните избирателни комисии в Бурса въведоха и други извънредни ограничителни мерки, непредвидени в изборното законодателство, включително забрана гласоподавателите да се подпомагат един друг в попълването на декларациите, като забраняваха всякакви разговори между тях", пише още в позицията на БХК.

От Хелзинкския комитет припомнят блокадата на българо-турската граница от представители и симпатизанти на "Обединени патриоти". "Действия нескрито насочени изключително към българските гласоподаватели, живущи в Турция", уточняват от БХК. Според тях всичко това е "целенасочена акция по ограничаването на политическите права на цяла група от граждани и лишаването им от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват".