Средно по 400 шедьовъра годишно задигат крадци от частни колекции на картини, музеи и дори мазета и тавани. Това показва статистиката на отдела към МВР, който се занимава с този тип престъпления. Повечето произведения на изкуството били просто подаръчни картини, чиято стойност не надскача 100 лева, но крадците успявали да направят и удари от по 40 хил. евро за парче.
Последните такива задигнати картини били на Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Това са едни и от най-крупните кражби у нас. Те се оценяват на близо 100 хил. евро. Опазването им зависи единствен от колекционерите или собствениците на платната и съответно от тяхната застрахователната култура, пише "Монитор".
Шедьоври за милиони обаче са изложени в българските галерии, без да имат застраховки. Само при турнета на родни сбирки или отделни картини в чужбина се плащат полици. Инцидентът с повредените климатици в „Квадрат 500“, след който бяха повредени близо 60 ценни картини от колекцията на Националната галерия, изстреля със страшна сила въпроса за застраховките на творбите. Все още огромна част от музеите у нас не са застраховали на място своите сбирки и шедьоври. Причината - държавата не го налага, а и сумите са непосилни.
За да не бъдат картините повредени или откраднати от „дома“ им, се разчита на СОТ, жива охрана и зоркия поглед на уредниците, които следят за посетители със съмнително поведение.
Сред пострадалите в „Квадрат 500“ са редки произведения на Джовани Росо от XVI в., на Шарл Дюфрен и Джовани Батиста Гаули от XVII век, на Ролан Удо от първата половина на XX век и не на последно място – най-скъпото платно в сбирката на НГ - „Луцифер“ на немския символист Франц фон Щук от 1890 г. „Всички произведения се застраховат съответно на действащите разпоредби на Закона за културното наследство“, лаконично коментира за „Монитор“ директорът на националния музеен комплекс Слава Иванова. Тя обаче отказа да назове цени, на които са застраховани тези произведения.
Наредба, издадена през 2014 година от Министерството на културата, изисква задължително застраховане на творбите, но само при изнасянето им от залите. Както например се процедира при пътувания на тракийските златни съкровища, произведенията на Майстора, на Никола Петров и т.н.
За изложбата "Мъжкото голо тяло",, която ще бъде закрита утре в Софийската градска художествена галерия, са взети експонати от музея на Художествената академия и затова са застраховани. Най-скъпите са за 3 етюда на Никола Петров (със застрахователна стойност 15 000 лв.), Илия Петров (10 000 лв.) и Васил Стоилов (6000 лв.).
Домакинът на проявата - СГХГ, а не собственикътq ги застрахова, тъй като инициативата за поискването им идва от СГХГ, пояснява директорът на градската галерия Аделина Филева. Експозицията ще посети музеи в Пловдив, Сливен, Казанлък, Пазарджик, Плевен и за цялото пътуване, което ще продължи около година, творбите ще са застраховани. Галерията плаща по около 1% от застрахователната стойност, за да направи застраховката.
"Когато подготвяме експозиции, ние застраховаме и правим съответните оценки с експерти", заяви Слава Иванова, без да уточнява конкретно на каква стойност е цялостната колекция на Националната галерия. Но намекна, че става въпрос за десетки милиони, което предполага и солена сума за застраховка.
Националната библиотека пази най-ценното в сейфове. Сбирката на Националната библиотека "Св. Кирил и Методий" също не е застрахована, а само за сградата, оценена на близо 5,5 млн. лв., годишната стойност на застраховката е към 2300 лв.
Най-ценните документи от фонда се съхраняват в трезора на БНБ, където библиотеката държи 3 сейфа срещу 571 лв. годишен наем всеки, обяснява директорът доц. Красимира Александрова.
