Астрономи откриха свръхмасивна черна дупка с маса един милиард пъти тази на нашето Слънце, която е изхвърлена от центъра на своята галактика като причината са изключително мощни гравитационни вълни.
За първи път астрономите откриват свръхмасивна черна дупка на такова голямо разстояние от родния й галактически център, пише сайтът на телескопа.
Изследователите смятат, че изхвърлянето на черната дупка ще изисква енергия, еквивалентна на експлозията на 100 милиона свръхнови. Най-правдоподобното обяснение е, че е ударена от гравитационни вълни, предизвикани от сливането на две масивни черни дупки в центъра на галактиката.
Изображенията, направени от Хъбъл, на галактиката 3C186, която се намира на 8 милиарда светлинни години от нас, разкриват ярък квазар. Черните дупки не могат да се наблюдават директно, но точно свръмасивните черни дупки са източникът на енергия на квазарите - най-ярките светещи обекти в космоса.
Но необичайното в случая е, че квазарът, белег за наличието на активна черна дупка, се намира далеч от центъра на галактиката.
"Черните дупки се намират в центровете на галактиките, така че е необичайно да се види квазар, който не в центъра," - спомня си ръководителят на екипа Марко Чиаберге (Marco Chiaberge), ESA-AURA изследовател в Научния институт за космически телескопи, САЩ.
Статията на Марко Чиаберге ще се появи на 30 март в Astronomy & Astrophysics.
Екипът изчислява, че черната дупка вече е изминала около 35 000 светлинни години от центъра на галактиката, което е повече от разстоянието между Слънцето и центъра на Млечния път. И тя продължава своя полет със скорост от 7,5 милиона километра в час. При тази скорост черната дупка може да измине разстоянието от Земята до Луната за три минути.
Астрономите смята за възможен сценарият, че свръхмасивната черна дупка е била ударена от гравитационни вълни, освободени от сливането на две масивни черни дупки в центъра на същата галактика. Тази теория се подкрепя от дъговидни приливни опашки, идентифицирани от учените, които се произвеждат от гравитационно привличане между двете сблъскващи се галактики.
Според теорията, представена от учените, преди 1-2 милиарда години две галактики - всяка в центъра си със свръхмасивни черни дупки - са се обединили. Черните дупки са се въртели една около друга в центъра на новообразуваната елиптична галактика, създавайки гравитационни вълни подобно на тревна пръскачка.
Ако двете черни дупки имат различни маси и скорости на въртене, те излъчват по-силни гравитационни вълни предимно в едно направление. Когато се сблъскат и прекратят да излъчват анизотропни гравитационни вълни, новата обединена черна дупка е отблъсната в посока, обратна на направлението на силните гравитационни вълни и е изстрелва като ракета далеч от центъра на галактиката.
"Ако нашата теория е вярна, наблюденията предоставят убедителни доказателства, че свръхмасивните черни дупки също могат да се сливат", обяснява Стефано Бианки значението на откритието. "Вече сме били свидетели на сблъсъци на черни дупки с маса на звезда, но процесите при свръхмасивните черни дупки са по-сложни и все още не са напълно ясни".
