32-годишният художник Роман Гуманюк е украинец, роден в Киргизстан. Едва 16-годишен прави първата си изложба. Днес картините му са минали през повече от 25 галерии в целия свят, а негови творби са в частни колекции в Украйна, Киргизстан, Беларус, има и откупки от галерии в България.

Роман Гуманюк гостува в Хасково с изложбата „Шахматни властелини“ - цикъл от живописни платна на шахматна тематика и миниатюри.

Картините му идват в Хасково след две успешни изложби в София. Именно там кметът на Хасково Добри Беливанов ги вижда и като майстор на спорта и голям поклонник на шахмата, решава да покани експозицията и в своя град.

Художникът  е страстен любител на шахмата и в свободното си време се отдава на любимата игра. Именно по време на партия срещу свой приятел му идва и идеята да сътвори шахматния цикъл. Идеята отприщва фантазията му, която завърта картини , докато приятелят му му обира офицера. Романюк прави асоциация с пропадащ слон, тъй като в зародиша си в древността играта е отразявала състава и особеностите на тогавашната индийска войска, образувана от четири основни части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. „Сякаш видях как слонът пропада в шахматната дъска. По-късно пренесох тази своя асоциация на платното.“ Така нарисуваната през 2013 година картина “Белият слон“ слага началото на шахматния цикъл в творчеството му.

В картините му прават изключително впечатление ярките зареждащи цветове. За Романюк най-главното в живопистта е цветът. „Искам моите картини да предават впечатленията през цветовете. А шахматистът за мен е като алхимик, който търси своята съвършена комбинация“, казва художникът, който е озаглавил дори една от шахматните си миниатюри „Алхимици“.

В центъра на експозицията „Шахматни властелини“ са портретите на легендарните Александър Алехин и Хосе Раул Капабланка. Художникът ги е пресъздал по време на 11 -ата партия от знаменития мач за световната титла през 1927 година, продължил два месеца и половина, спечелен в крайна сметка от Алехин. Особеност в тази композиция от две картини е, че те могат да бъдат показани и поотделно, като портрети на двамата идоли в шахмата. Поставени едина до друга обаче дават цялостна представа за напрежението на двубоя.

“Капабланка много трудно е преживял тази партия и аз се опитах да пресъздам  драматизма му”, казва Гуманюк. На платната позициите на фигурите са изобразени с документална точност от  финала на 11-тата партия. Тази партия завършва с шах и мат за Капабланка. „И двамата майстори на играта са легенди и са мои идоли завинаги“, признава младият художник.

Освен шахмата, пейзажите са другата любима тема на автора.

Планините на Киргизтан носи с душата си. Обича и планините на България, рисува и тях. В картините си е изобразил хубостта на района на Троян, Ботев връх му е легнал на сърце и го е пресъздал при контраста на пролетния разлистен в зелено Балкан с бялото от снега по върховете.

Красимира Славова