Александър Тодоров живее в свят изпълнен с картофи, пише британският вестник "Таймс".

В щайги, торби, в палети скупчени до покрива на фермата: накъдето и да погледне, има големи картофи, малки, късни, мръсни и измити картофи. Тяхната миризма на пръст изпълва въздуха, който той диша. Един ден младият български студент се надява да бъде добър компютърен специалист в САЩ.

Междувременно, той е на икономическо изгнание във Великобритания. Живее сред картофи, яде картофи и мечтае как един ден отново ще види семейството си.

Ние, британците, гледаме на емигрантите работници, ако изобщо се сещаме за тях, като на някаква анонимна армия на дъното на пазара на труда - безименни, изтормозени чужденци, които минават и заминават и които приемат неприятната работа, която ние не желаем да вършим. Александър обаче може да бъде моят или вашият син, един уверен млад човек, далеч от вкъщи. Той е на 20, първа година студент по компютърни науки.

"Дойдох тук, за да спечеля пари за образованието си, да се запозная с хора и да си усъвършенствам английския. Това е важно, защото след няколко години искам да отида в САЩ", казва той.

Откакто е дошъл тук преди Коледа, той печели между 300 и 330 паунда на седмица - толкова, колкото взима един местен работник за основна 39-часова седмица. От това се приспадат разходите за наем и гориво - 30 паунда. За храна харчи между 20 и 30 паунда. Останалото отива в спестовна сметка.

"Работниците емигранти разбират стойността на парите", казва Бил Лонгеър, мениджър на фермата. Той добавя още: "Ако помолиш някой българин дали иска да поработи извънредно, той би се съгласил с готовност. Ако попиташ някой местен обаче, по-вероятно той ще ти отвърне, че не може, защото отива на мач". снимкa: Times