Световната финансова криза не е „треснала" здраво с юмрук по нас, имайки предвид колко пълни са заведенията, резервирани за фирмени купони по време на коледно-новогодишните празници.

Лично аз присъствах на два фирмени купона (какво да се прави - трябва да се работи поне на две места по време на криза) и мога да споделя впечатленията си за това дали един банкет е готин, или – не.

Добрият фирмен купон.

Започна в 19 ч, с кратка наздравица от страна на шефа. За първи път в тази фирма отчитам, че няма деление на алкохола и ястията за шефската маса и за останалите служители. Досега фирмените ръководители винаги са пиели луксозна водка и скъпо уиски, а за простосмъртните се разнасяха кани с наливно вино и ракия.

20 ч. – настроението е почти подгрято, колежките с направени специално за случая прически започват първи плахи опити на дансинга. Подкупили сме диджея с чаша луксозно питие и сме го убедили да намали до минимум чалгата. Алтернативната група празнуващи от другата фирма изглежда съставена от интелигентни хора, а трябва да се отбележи, че сред тях се забелязват и много красиви жени.

21 ч. – следва томбола и 10 процента от нас си тръгват с подаръци – от бутилка вино до микровълнова печка. Не че е кой знае какво, но жестът на шефовете е мил.

22 ч. – започват първите горещи танци. Хубавите колежки са вече заети, така че мъжете от нашата фирма вече започват да се заглеждат по екземпляри от алтернативната компания.

23 ч. – купонът е във вихъра си. Шофьорите (във почти всяка фирма има шофьори) вече са изтанцували своите рокендроли и не са изпускали фатално партньорките си.

24 ч. – от заведението ни казват да се ориентираме към приключване и започват да се сформират различни по-малки групички за продължение на купона.

01 ч. – попаднал съм в една от тези малки групички, която си допива в Пиано бар (останалите отидоха по чалгатеки). Тиха, приятна музика в добра женска компания.

02 ч. – ако не си се напил безпаметно, можеш да си легнеш и не сам. Стига да си „забърсал" колежка от другата компания, защото любовните афери на работните места вече силно не се толерират.

Лошият фирмен купон.

Започва в 18 ч. с раздаване на грамоти за всички, което обезсмисля отличията, разбира се. Следва реч на първи, втори и трети шеф за това как трябва да се развиваме нагоре в условията на криза. И преди окончателно да ми замирише на „комсомолщина", стартът на купона е даден. Народът се нахвърля върху евтини български водки и наливно вино.

20 ч. шофьорите (а в почти всяка фирма има шофьори) вече са се напили и по време на рокендролите на Бъди Холи няколко пъти са падали върху колежките, които им партнират.

21 ч. – вече звучи люта чалга и дори млади и симпатични колежки страстно й се отдават.

22 ч. – концентратът е свършил и масово преминаваме на вино, което ще бъде фатално за всеки един от нас на следващия ден. Това го осъзнаваме, но купонът иска жертви.

23 ч. – прехвърчат искри с алтернативната компания от чуждата фирма и нещата отиват към сбиване заради жени. Двете групи прибират разпалилите се пияни индивиди и враждата е отложена.

23,30 – в пристъп на пролетарска злоба (все повече работа за все по-малко пари) подпалваме елхата.

24 ч. – набелязал съм млада колежка, уговарям я да я водя на Пиано бар, а впоследствие тя отива на чалгатека с друг колега.

24,30 ч. – попадам в подозрителен бар, но достатъчно замъглен от алкохола, не успявам на момента да разбера, че нямам работа там. Получавам аркада на веждата, след като хващам девойка, падаща от барплота в страстния си танц. Девойката е спасена, но затова пък аз трябваше да се блъсна челно в отсрещната стена.

01 ч. – девойката си остава жива, здрава в заведението, а мен ме шият в болницата с 6 шева.

Купон, който започва зле, така и свършва – такива са моите наблюдения.