Що се отнася до пилотираните мисии до Марс, на хората не им липсва ентусиазъм. Илон Мъск твърди, че компанията му Space X ще изпрати пътници до Червената планета до 2025 година, а НАСА бе помолена от Конгреса да изпълни мисията до 2033 година.

И макар през идните 1-2 десетилетия мисията до Марс да стане технически възможна, въпросът дали хората са физически и психически подготвени да изоставят Земята и да колонизират Червената планета, остава открит.

Ученият Конрад Шасик от Университета по информационни технологии в Полша е скептично настроен.

Той твърди, че никакви симулации на Земята или Международната космическа станция не биха могли да подготвят хората за предизвикателството да колонизират Марс.

“Не бихме могли да симулираме физическите условия и условията на околната среда, сред които микрогравитацията на Марс и излагането на радиация”, казва Шасик.

По тази причина не би могъл да се предвиди и физическия, и биологичен ефект върху живите организми на Марс.

Наскоро Шасик и други автори обсъдиха в статия политическите, културните и личните предизвикателства, пред които ще бъдат изправени колонизаторите на Марс. Учените са категорични, че хората не биха се справили, поне не и без определни промени в телата, които да им позволят по-лесно да се адаптират към условията на Марс.

Макар астронавтът от НАСА Скот Кели и руският космонавт Михаил Корниенко да прекараха година на Международната космическа станция – постижението не мина без значителни психологически последици

Но тези трудности са далеч по-преодолими от едно възможно пътешествие до Марс – тъй като то ще отнеме много повече време, без гаранция, че хората ще могат някога да се завърнат на Земята.

“Астронавтите ще са наясно, че след близо едногодишното пътуване, ще трябва да прекарат няколко години на Червената планета или дори да останат там завинаги, заради факта, че завръщането им ще е технически невъзможно”, обясняват авторите.

Въвеждането на пътешествениците в състояние подобно на кома, вероятно ще направи пътуването по-поносимо, но веднага след пристигането си, колонизаторите ще се озоват в условия, при които животът трябва да бъде поддържан изкуствено през цялото време – при това само ако в бъдеще се появат технологии способни да направят сухите и смразяващи условия на Марс по-гостоприемни.

Дотогава, според изследователите, единственият начин да оцелеем на Марс включва генетични промени в телата ни, които никога не бихме развили тук на Земята.

Хората не са еволюционно приспособени да колонизират други планети, категорични са учените.

Единственото решение е биологичната еволюция на астронавтите да бъде изкуствено ускорена, преди да се отправят на мисията.

Макар екипът да не разкрива повече детайли в статията си, Шасик твърди, че “перманентни решения като генетични или хирургични модификации ще помогнат на колонизаторите да оцелеят на Марс, за разлика от обикновените хора.”

Според бившия главен учен на НАСА отговарящ за човешките изследвания – Марк Шелхамър, макар тази идеи да са интересни и да насърчават дискусиите по темата, след като разговорът засегне генетиката, се натъкваме на минно поле, от което изскачат и други потенциални проблеми.

Вече се появи предложение, астронавтите да бъдат подбирани по такива особености като устойчивост на радиация. В същото време обаче е незаконно изоборът на служители да се базира на генетична информация. Всяка потенциална модификация в човешкото тяло би могла да доведе до нежелани последици, а съществува и риск решението ни за промяна на определени гени в крайна сметка да се окаже погрешно.

Всичко това звучи разумно, като се има предвид че Шасик стига още по-далеч – той твърди, че може би ще се наложи “клониране на хора и други подобни методи”, за да бъде поддържана колонията през поколенията без риск от инбридинг между ограничения брой колонизатори.

Макар част от идеите да звучат безумно, със сигурност ще трябва да мислим нестандартно, ако искаме да населим планета, която в най-близката си позиция до нас се намира на разстояние 56 милиона километра.