Две от 11-те общини в Хасковска област вече не отговарят на изискването по Закон да са такива административни единици. Това са Стамболово и Маджарово. Двете хасковски общини са част от 69-те в страната, които вече не отговарят на критериите за община по Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), според който нова община може да бъде създадена ако населението й е над 6 хиляди души. Това показва изследване на ИПИ, публикувано в "Регионални профили: показатели за развитие" и обобщено от анализатора Явор Алексиев. Събраните данни са към 2015 година. А съпоставка със ситуацията 15-години назад показва, че критично малките общини откъм население за това време са скочили двойно. През 2000 г. те са били 32.

По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като най-много са те в Северозападна България.

От общините „джуджета“ в хасковски регион Маджаровска е с население едва 1744 души, а Стамболово се закрепя на ръба с 5821 жители.

Данните на ИПИ показват, че има и 16 общини у нас, в които населението е над 6 000, но под 7 000 души. В Хасковски регион такава община е Ивайловградска с 6123 души население.

Изследването показва, че негативните демографски процеси, които протичат в страната през последните десетилетия, са основната причина за чувствителния спад на населението в българските общини, а с всяка изминала година този процес прави актуален въпроса за провеждане на териториално-административна реформа в посока намаляване на броя на общините, смятат анализаторите.

Според тях ситуацията с моментната раздробеност на общините поставя много пречки за провеждането на ефективна регионална политика във все повече региони на страната. Проблемът обаче е, че в малките общини именно местните администрации и създадените към тях общински предприятия са основен работодател за населението. Но пък липсата на административен капацитет и достатъчно средства възпрепятстват възможностите за провеждане на адекватни политики, като например подготовката и успешната реализация на европейски проекти. В общините с малобройно население се забелязва и тенденцията на нарушено съотношение между броя на общинските служители и местното население.

Затова според анализаторите от ИПИ ситуацията “все повече, все по-малки общини в България“ не е най-добрият вариант и води до парадокси, като този с най-малката по население българска община – Трекляно, която е с население 889 души. Собствените приходи на тази северозападна община са около 70 хил. лв. годишно, от които 45 хил. идват от наем на земя и имущество. Годишните разходи на общината са близо 10 пъти по-високи.

Красимира Славова