Чипровската златарска школа е една загадка и значително постижение на т.нар. Ранно възраждане. Град Чипровец също е загадка – кога е възникнал, кога жителите му са разработили златните, сребърните и железните рудници в околностите на града, кога са усвоили толкова добре обработката на златото в разкошни богослужебни съдове и женски накити. И главно – кога са станали католици.
Чипровските златари продават църковна утвар и бижута не само в българските земи, но и в Сърбия, Влашко, Молдова, Дубровник, Венеция … И не само на католици, но и на православни християнски църкви.
За съжаление дейността им е напълно унищожена вследствие погрома на града през Чипровското въстание (1688 г.). Чипровчани емигрират във Влашко, а от там в Банат. Част от потомците им се завръщат след 1878 г. в България, други и досега живеят в Банат - в градовете Винга, Бешенов и околните села.
На паметниците на златарската школа в Чипровец през XVI-XVII век, от която Националният исторически музей притежава богата сбирка от десетки екземпляри е посветена поредната книга от поредицата „Колекциите на НИМ” на издателство „Unicart” . Автор е дългогодишният изследовател, сътрудник на музея доц.д-р Николай Марков.