Повечето хора биха оцелели без храна няколко седмици, преди гладът в крайна сметка да ги убие.

И все пак трудно е да се очертаят точни граници: без вода хората едва ли ще издържат и седмица, продължителността на гладуването варира в широки граници. Вземете например историята на 27-годишния по онова време Ангъс Барбиери, който в продължение на 382 дни не сложил троха в устата си.

За постижението на Барбиери съществуват оскъдни свидетелества: няколко вестникарски истории припомнят постижението му, открит е и един доклад, публикуван от лекаря му в списание Postgraduate Medical Journal през 1973 г.

Според него, Барбиери посещавал Университетската катедра по медицина към Кралската болница в Дънди, Шотландия в продължение на година, търсейки помощ.

Той страдал от тежка форма на затлъстяване и според лекарите тежал 207 кг. Те му препоръчали пълно въздържание от храна за кратък период от време, с надеждата да свали няколко килограма, макар и да не очаквали, че ще изпълни изискванията им.

Дните без храна прераснали в седмици, Барбиери бил склонен да продължи програмата.

Целта му – да издържи 40 дни без храна звучала абсурдно и рисковано, и до ден днешен подобен режим се смята за опасен. Той обаче искал да постигне идеалното тегло от 82 кг, затова продължил.

За изненада на лекарите, през по-голямата част от драстичната диета Барбиери живял у дома си, като посещавал болницата за чести прегледи.

Редовните кръвни изследвания- които трябвало да демонстрират, че тялото му все пак функционира въпреки тежката хипоглекимия – уверили лекарите, че той наистина не се храни. Седмиците прераснали в месеци.

Мъжът вземал витамини по редица поводи по време на диетата, включително калиеви и натриеви добавки.

Било му разрешено да пие кафе, чай и газирана вода – напитки несъдържащи калории. Барбиери твърди, че на няколко пъти добавял захар и мляко в чая си, особено през последните седмици от постите.

В края на диетата, кантарът отчел 82 кг. 5 години по-късно, той успял да задържи почти същото тегло - 89 кг.

Това е може би един от най-екстремните примери за гладуване, документирани някога.

Смята се, че поне един човек е издържал без храна по-дълго от Барбиери. Денис Галър Гудуин обявил гладна стачка в продължение на 385 дни, опитвайки се да докаже невинността си в дело за изнасилване, преди да се наложи да бъде хранен през тръба.

Режимът на Барбиери не е единственото гладуване със здравословна цел с изумителна продължителност. През 1964, изследователи публикуваха изследване, според което продължителният глад е ефективен при тежки форми на затлъстяване, като поне един от пациентите им прекарал без храна 117 дни.

Регистрирани са и други случаи на продължително гладуване с медицински цели, като поне един от тези пациенти починал по време на захранването.

Всички тези истории демонстрират удивителната способност на тялото да оцелява от собствените си мастни запаси, при положение, че те са в достатъчни количества.

И все пак подобни екстремни диети могат и да са фатални. Никой не би могъл да оцелее без енергия, а тя най-често идва от храната или мастните запаси, но за ограничен период от време.

Въпреки че лечебното гладуване доби популярност през 60-те и 70-те години, лекарите се отказаха от тази стратегия, защото тя би могла да убие пациентите.

След определен период, тялото започва да разгражда мазнините и мускулите, което в крайна сметка води до физически промени, увеличаващи значително риска от фатален сърдечен удар.

Дори нискокалорийни диети с недостатъчен прием на хранителни вещества са убивали пациенти. В тези случаи при аутопсията медиците се натъквали на характерните следи от гладуването.

Както ни демонстрира историята на Барбиери, въпросът колко дълго биха могли да оцелеят хората без храна е сложен.

Преди първото му хранене, непосредствено след диетата, той твърдял, че е забравил вкуса на храната. В онази юлска сутрин, шотландецът се насладил на варено яйце, филийка хляб с масло и чаша черно кафе.