Британски учени откриха останки от микроби, за които се смята, че са най-старите познати на Земята.
Микровкаменелостите се състоят от миниатюрни власинки и тръбички – останки от бактерии, живели преди поне 3 770 милиона години.
Те били открити в слой от кварц в скално образувание в Квебек, Канада.
Смята се, че хранещите се с желязо микроби, са процъфтявали в подводни хидротермални цепнатини, в район от океанското съно, характеризиращ се с усилена вулканична дейност.
Учените вярват, че богатите на минерали горещи води около хидротермалните цепнатини, са осигурили добри условия за живот на най-ранните форми на живот на Земята преди 4.3 милиарда години, малко след формирането на планетата.
Бързата поява на живота на Земята хармонизира идеално с откритите наскоро доказателства за наличието на седиментни възвишения, образувани от микрооганизми на възраст 3 700 милиона години.
Предишните най-стари микровкаменелости, бяха открити в Западна Австралия на възраст 3 460 милиона години.
Някои учени обаче смятат, че те са необиологична съставка на скалите.
За да са сигурни в откритието си, изследователите разгледали неколкократно и други небиологични методи, по които биха могли да се формират миниатюрните власинки и тръбички, сред които температура и налягане и промени настъпили след покриване на скалните седименти. Всички тези възможности обаче били отхвърлени от експертите.
Структурите, състоящи се от железн оксид, известен като хематит, притежавали същия характерен модел на разклонение, като този наблюдаван при бактериите около хидротермалните цепнатини днес.
В допълнение екипът открил и минерали като графит, апатит, карбонат - често срещани в живите организми.
Водещият учен Доминик Папинеу обяснява, че структурите се състоели от минерали, които често се образуват в резултат на гниене и които са добре документирани в геоложката история - от самото начало до ден днешен.
“Фактът, че ги открихме в едно от най-старите скални образувания на Земята подсказва, че сме се натъкнали на преки доказателства за една от най-старите форми на живот на планетата”, добавя той.
Учените вярват, че откритието им ще подпомогне търсенето на живот и на други планети, сред които Марс.
Бактериите са обитавали Земята по времето когато на повърхността на Марс все още е имало океани и езера от течна вода.
“По тази причина очакваме да открием доказателства за минал живот на Марс, от преди 4 000 милиона години, ако не успеем, това означава, че Земята е била едно рядко изключение”, обяснява Дод – един от другите участници в изследването.
