Малко над 14 хиляди души са изследователите, които се занимават практически с научна и развойна дейност в България, сочат данни на Евростат, цитирани от БТА.

Близо половината от тях притежават докторска степен.

Анализ на европейската статистическа агенция обхваща хората, които са били заети в областта на науката и технологиите в ЕС през 2015 г.

В годината с научна и развойна дейност у нас са се занимавали над 22 400 души. За такава дейност са били заделени близо 850 милиона лева - около 1 процент от БВП.

Парите за наука у нас са се увеличили почти двойно за 5 години, отчита и данни на НСИ. През 2011 г. те са били около 420 милиона лева или 0,53% от брутния вътрешен продукт, а през 2015 г. са достигнали 0,96 на сто от БВП.

Най-голяма част от парите за научна и развойна дейност у нас са пристигнали от различни чуждестранни източници, предимно от програми на ЕС - близо 44 на сто от общите средства. Около 35 процента от парите са дошли от частни предприятия, около 20 на сто - от държавата и едва 0,5 на сто - от други национални източници.

Националната цел на страната ни е да достигне през 2020 г. дял 1,5 на сто от БВП финансиране за наука и технологии, съгласно европейската стратегия за развитие "Европа 2020".

Над 76 милиона души в 28-те страни от Евросъюза са били заети в областта на науката и технологиите, което прави 31% от общата работна сила.

А пряко с научна и развойна дейност през 2015 г. са се занимавали около 49 милиона специалисти души или около 20 на сто от общата работна сила в ЕС.

В Люксембург най-висок дял от общата работна сила са били заети в областта на науката и технологиите - повече от половината (51 процента). Следват: Швеция, Швейцария и Норвегия - с по около 42 процента.

Най-нисък дял е записан в Румъния, която е единствената държава-членка на ЕС, където по-малко от една пета (около 19 на сто) от работната сила се използва в областта на науката и технологиите.