Историята на Ана, разделена от майка си и местена от дом в дом

Един разказ за историята на Ана – разделена от майка си и семейството си, осиновявана, разсиновявана, местена от дом в дом. И така 10 години от нейния кратък живот. Разказ за едно пропуснато детство и за онези деца, които се оказва, че често са последната грижа на приемната грижа.

Годината е 2005 г. Айсел е майка на две деца – на година и половина и на три. Част от къщата й изгаря и социалните взимат и двете й дъщери. След няколко седмици й връщат голямата, тъй като преценили, че за нея риск няма. При Ана обаче се наблюдавало изоставане във физическото развитие.

Така започва обиколката й на половин България. Родена в Търговище, местена в институции в Перник и Драгоман. Осиновена в Сандански и разсиновена половин година по-късно. Често психиката на дете като Ана се оказва твърде крехка, за да преживее местеното от приемно семейство в приемно семейство и от институция в институция.

Когато децата не са при биологичните семейства, социалните са длъжни да предупреждават родителите за всяко преместване. Начините са два – по съдебен ред и със заповед. Биологичните родители винаги имат правото да обжалват, ако разберат. Оказва се обаче, че невинаги уведомяват. Така намирането на собственото ти дете може да стане невъзможно. И Айсел губи дирите на дъщеря си.

10 години след раздялата между майка и дъщеря, при последното преместване на Ана в Драгоман, Айсел е призована в съда. Тогава се виждат за първи път. Съдът казва, че няма как да й върнат дъщерята. Майката обжалва и на следващата инстанция съдът решава – детето се връща при майката. Ана е с 80% ТЕЛК. Диагнозата – разстройство в поведението.

Проблемът се появил, когато Ана започнала училище и отново трябвало да се адаптира. И Айсел, и психолозите казват, че откакто е с майка си, проблеми няма.

При 71-годишната Ганка Маринова Ана прекарва голяма част от живота си. Тя е в приемната грижа от 2007 г., а за 10-те години като приемен родител е гледала осем деца. Заплатата на приемните семейства варира според минималната заплата в страната. Така сметката сочи, че през 2017 г. всеки приемен родител, който се грижи за едно дете, получава 690 лв. възнаграждение, 35 лв. детски надбавки, както и средства, предвидени за отглеждането на дете, които също варират. Минималната сума е 195 лв. Общо се получава около 920 лв.

Тази сума обаче може да нарасне в пъти. Приемните семейства имат право и на помощи, с които да покриват инцидентно възникнали нужди на детето. Става дума за 325 лв., които могат да се вземат до четири пъти в годината. Ако детето е с увреждане, приемните семейства получават и двойни детски надбавки, както и пари за инвалидност на детето. Ако приемните родители се грижат за повече от едно дете, заплатата се увеличава.

Както във всяка професия, така и приемните родители преди са имали право на платен годишен отпуск. А сега на помощ се появява заместващата приемна грижа. Именно и това е причината Ана да обиколи няколко приемни семейства. Така само през 2012 г. детето два пъти е настанявано при нови родители – за по няколко дни. Според психолози всяко ново настаняване е крачка назад.

Днес Айсел е с трите си деца и се опитва да се грижи за дъщерите си, така че да не й ги вземат отново. 10 години по-късно Ана вече има на кого да казва „мамо”, а според психолозите изгубеното детство може да се компенсира с топлина.