Древно Перу е било дом на множество култури, голяма част от които си остават мистерия за съвременните археолози. Скоро обаче, тайните им може да бъдат разкрити, пише в материала си Кейт Мей.
Мумифицирана ара с оранжеви и сини пера. Тялото на древна жрица, чийто ръце и крака са покрити с татуировки. Огромна склуптура с форма на човешко лице.
Подобни предмети бяха разкрити от арехолозите в Перу през последното десетилетие. Сухият студ в планините на Перу и жегата в пустинните брегови райони са дали своя принос за съхраняване на артефактите. Археологът Сара Парак и екипът и – пионери в областта на т.нар. космическа археология анализират сателитни изображения, за да идентифицират потенциални археологически обекти, които иначе биха се изплъзнали от вниманието им. В проекта участва и Тед Прайс, създател на общодостъпната научна платформа GlobalXplorer, даваща възможност на всеки с малко свободно време да се позанимае с космическа археология.
На археолозите ще са им нужни няколко живота, за да проучат изцяло Перу. С помощта на сателитите и масовата публика, тази задача може да отнеме само няколко месеца. Защо Перу ? Три причини. Първо: съвършеното му минало. Макар хората да са запознати с инките и Мачу Пикчу, страната е дом на археологически обекти, принадлежали на много други култури през различни периоди. Второ: идеалният климат, заради който голяма част от артефактите са се запазили в отлично състояние. Трето: идеалният момент. Перувийското правителство е силно мотивирано да сложи край на разграбването на културни артефакти, но за целта се нуждае от повече информация.
Ще разгледаме част от древните перуански култури, заедно с големите въпроси витаещи около тях. Възможно е откритията направени от GlobalXplorer да разгадаят част от мистериите.
Най-ранните култури в Перу. През 2006, археолози откриха древна астрономическа обсерватория, на едва няколко километра от Лима с гореспоменатите склуптури на човешки лица във вътрешността и. Древният храм датира от преди 4 200 години, а на 21-ви декември и 21-ри юни – зимното и лятното слънцестоене, бележещи и началото и края на земеделския сезон, той се изрвнява с изгрева и залеза на слънцето. Обектът е построен от една от предкерамичните култури в Перу, живяла в района от 3000 до 1800 година пр.н.е. Мястото подсказва, че техните артистични умения и научните им познания са били далеч по-напреднали отколкото бихме могли да предположим.
През 2007 още един древен археологически обект демонстрира склонността на перуанците да държат точна отчетност за времето. Тринадесетте кули на Чанкильо, всяка с височина от 2 до 6 метра, наподобяват Стоунхендж и показват позицията на слънцето през цялата година. Дълъг коридор насочва посетителите до най-подходящото място за наблюдение. Възможно ли е тези колони да са вдъхновени от инките, които също следели движението на слънцето ?
Археолозите, открили 4 200-годишния храм, се радват на късмета си, защото иманяри разкопали 6-метрова дупка малко над обекта. Имало е реална опасност той да бъде открит и ограбен. Всеки артефакт, който мародерите отнасят със себе си, намалява шансовете ни да разберем повече за хората, които са го създали.
Какво представляват линиите в пустината Наска ? Фигура на сова издялана в скалите. Огромен паяк насред пустинята. Маймуна със спираловидна опашка. Когато комерсиалните авиолинии, започнаха да извършват полети над Перу преди десетилетия, хората забелязаха за пръв прът странните геоглифи, известни днес като линиите от Наска, дело на култура обитавала района между 100 и 600 година. Проектът Nazca-Palpa установи, че линиите вероятно са били пътеки за церемониални процесии, чиято цел е била да осигурят на древните жителите вода. За тях церемониите са били от изключително значение, тъй като с годините регионът се превърнал от речна делта в едно от най-сухите места на Земята.
Новопроведено изследване предлага по-различно обяснение. През 2014 археолози проучиха други подбони линии, създадени от народа паракас – древна култура, която изчезнала около 100 г. пр.н.е. и отстъпила място на инките. Някои от тези линии се простират на разстояние от над 3 км. Учените смятат, че те са насочвали хората слизащи от планините към търговските пунктове. Подобно на билбордове по магистралата, линиите може би са ставали все по-дълги и атрактивни, с нарастващата конкуренция между търговските обекти.
Археологическите обекти в Наска са в опасност. Там се извършва нелегална минна дейност. Тъй като районът е изолиран, случаите на иманярство зачестяват. Сателитните изображения сочат, че са били ограбени цели градове. Те обаче разкриват и потенциални нови обекти.
Мистериозната жрица на племето Моче. Този народ процъфтявал в Перу между 200 и 850 година, той е известен с красивата си керамика и гигантските кирпичени могили, украсени отвътре със стенописи. Един от най-често срещаните мотиви са човешките жертвоприношения, след които на боговете били предлагани бокали с кръв. Археолозите спорят дали племето Моче е жертвало елита си, за да измоли благоденствие или убийствата са били резултат от война между конкуретни градове. Скорошни свидетелства сочат, че е по-вероятна втората версия. През 2013, археолози анализираха кислородни изотопи, окрити в останките на 34 жертви, в опит да разберат нещо повече за живота им. Резултатите доказаха, че жертвите са дошли от далеч, което подсказва възможно завоевание.
Около тази култура витае и още една мистерия: каква е била ролята на жените сред елита? Археолози откриха гробници на жени, вероятно жрици или кралици, а може би и двете. В единия от случаите женският скелет бил открит в червена гробница с медна маска и сандали. Жената била положена на издигната платформа и заобиколена от телата на пожертваните. До нея бил разположен висок сребърен бокал. В друга гробница била открита мумия, заобиколена от златни предмети и фини оръжия - символ на власт - които повечето от нас не бих очаквали да открият в гробница на жена. Разкриването на мумията отнело месеци, когато археолозите приключили работа, с изненада установили, че ръцете и краката на жената били покрити с татуировки – някои изобразяващи геометрични фигури, други животни.
Разкриването на други археологически обекти от времето на Моче, ще е истинско предизвикателство, защото племето използвало тухли от кал, които са трудно разпознаваеми на сателитните изображения. По тази причина учените изследват всяка промяна в пейзажа.
Сикан, древният култ към водата. През 2011 археолозите откриха гробница на сиканска жрица, погребана заедно с 8 други тела, които вероятно е трябвало да я придружат в задгробния живот. Екипът обаче се натъкна на още по-интересни находки, когато продължи да копае по-надълбоко. Учените откриха друга гробница, построена така че да се пълни с вода. В нея имало 4 подгизнали човешки тела – едното носело перли, тюркоаз и мъниста и било покрито с меден лист с вълнообразни орнаменти. Народът Сикан населявал перувийските брегове от 800 до 1375 година и се характеризирал с т.нар култ към водата. Според легендата, членовете на племето гледали на себе си като на последователи на бог Найламп, който се появявал от водата и ходел по брега върху натрошени черупки. Древни церемониални ножове показват Найламп седнал на трон с кръстосани крака. През 2010 археолози разкриха сикански храм и се натъкнаха на трон, подобен на този, върху който седял Найламп в иконографията на племето. Откритията сочат, че владетелите на този народ може би са смятали себе си за полубогове. Как стои въпросът с наводнената гробница ? Почитателите на Индиана Джоунс може би смятат, че тя е била нещо като воден капан, но според експертите практиката хора да се погребват в морето вероятно е свързана с живителната сила на водата по време на суша или с идеята за океана като място за прераждане.
За да бъде разрешен този въпрос е нужно са проучат и други обекти. Арехеолозите подчертават, че рядко се интересуват от красиви предмети. Тях ги вълнуват мястото, на което е открита находката, какво друго се е намирало около нея, какви предмети са били поставени в гробницата и каква е ориентацията на обектите.
Необичайното наследство на инките. Инките управлявали Перу от 1438 до 1532, градовете им все още будят строхопочитание. Те са с удивителна архитектура. Инките подбирали камъни като парчета от пъзел и след това ги полагали едно върху друго, за да паснат идеално без необходимост от хоросан. Този народ обаче не пазел писмени свидетелства. Вместо това използвали кипу – сложна система от преплетени цветни нишки, която и до днес озадачава учените. Възможно е да се касае за система за архивиране, а възлите да обозначават числови стойности или за сбор от кодирани истории. Археологът Хирман Бингам, който открил Мачу Пикчу през 1911, разказва завладяваща история за инките в една от книгите си. Тя ни отвежда в Тампу Току – митичен град, наподобяващ Райската градина, от който произхождат основателите на империята на инките. Според Бингам, гадатели в Тампу Токо вярвали, че боговете не одобряват писмеността и затова я забранили. На нейно място се появили кипу.
През 1913, Бингам разказа за вълнението, които изпитал когато “под сянката на дърветата се натъкнал на лабиринт от древни стени”. Въпреки че местните наричали мястото Мачу Пикчу, той бил убеден, че ще открие Тампу Токо. Днес мнозина смятат, че Мачу Пикчу е бил храм за поклонение, според други е царско имение, а трети мислят, че е изпълнявал и двете функции. Малко вероятно е потребителите на GlobalXplorer да открият друг обект със същите мащаби, но е възможно да се натъкнат на отделни сгради или ферми.
Високотехнологичните методи, които Парак използва са далеч от някогашната археология в стил Индиана Джоунс, но за е нея е от изключително значение да открие древните обекти преди да бъдат разграбени от иманярите.
Крайната и цел в Перу е не просто да открие обектите, но и да помогне за опазването им със съдействието на държавата и местното население.
