Между 8-ми до 2-ри век преди новата ера, в Юдейското царство се произвеждали множество керамични съдове, а на дръжките им се поставял официалния държавен печат. Съдовете се използвали за съхранение на различни продукти, а хората трябвало да са наясно на кого принадлежат.

Самите делви не впечатляват с нищо, но в продължение на години те са съхранявали важна информация за геомагнитната история на Земята.

Израелски учени твърдят, че са превърнали фрагментираните артефакти в архив на магнитното поле на Земята, за което грънчарите от онова време едва ли са чували.

Земното магнитно поле – резултат от движението на течните метали в планетарното ядро – има два полюса – северен и южен, които в момента съвпадат с географските полюси. Те обаче имат склонността да се изместват и дори могат да разменят местата си.

Формата на Земята не е идеална сфера.

“До известна степен формата на нашата планета наподобява изгнила ябълка - в някои райони е изпъкнала, в други хлътнала”, обяснява Ерик Блинман от Службата за археологически проучвания в Ню Мексико.

На дъното на океана, промените в посоката и силата на магнитното поле са се запазили с разтопяването и повторното охлаждане на скалите, давайки на учените дългосрочен поглед върху ситуацията. За да установят обаче какво се е слувало в по-кратки отрязъци от време – от по няколкостотин години, изследователите трябва да насочат вниманието си другаде – към древните керамични съдове.

“Хората редовно награвят пръст”, твърди Блинман. Той не е участвал в новото изследване, но също се интересува от връзката между земното магнитно поле и археологията. Блиман проучва и геомагнитния отпечатък върху огнищата в Югозападната част на САЩ от преди 2 000 години.

Без значение дали става въпрос за глината, от която са изработени съдовете, или за пръстта около огнищата, принципът е един и същ.

“Пръстта съдържа минерали с магнитни свойства. Когато те се нагреят, магнитната ориентация на полетата се изравнява с преобладаващата ориентация на земното магнитно поле”, твърди Блиман.

Ако въпросният обект е неподвижен, като огнището например, археологическите му особености биха могли да дадат на изследователите информация за посоката на земното магнитно поле в периода, през който обектът е бил използван за последно.

В случая с преносимите керамични съдове обаче, посоката на магнитното поле записана при нагряването им, става безполезна в мига, в който някой ги премести. За щастие нагрятата пръст пази информация и за интензитета на магнитното поле, който също варира.

В този случай, главният изследовател Ерез Бен Йозеф и колегите му доказали не само, че интензитетът на магнитното поле на Земята е преминавал през редица колебания през 6-те века, в които са били произвеждани съдовете, но и че в началото на 8-ми век, силата на геомагнитното поле е отбелязала ръст, а след това рязко спаднала.

В наши дни подобна промяна не би останала незабелязана, но по онова време не е имало сателити или електроника.

Грънчарите със сигурност не са знаели, че отличителните печати по керамичните изделия много по-късно ще помогнат на учените да проследят промените в магнитното поле на цялата планета. Тъй като печатите съвпадат с щателно документирани исторически свидетелства, изследователите биха могли да ги използват за прецизно датиране на информацията, която извличат от артефактите.

“За геофизиците това е все едно някой е отворил заключената врата на библиотека, за чието съществуване дори не са подозирали” твърди Блинман.

Все по-често артефактите дават информация не само за човешката история, но и за историята на Земята.

Блинман се надява, че сега когато сътрудничеството между геолозите и археолозите става нещо все по-обичайно, учените ще успеят да създадат глобален анализ на археомагнитни данни в рамките на следващите няколко поколения. Едва когато успеем да комбинираме данните от грънчарските изделия с тази от огнищата, ще разполагаме с 3D поглед върху заобикалящото ни магнитно поле.