14 февруари според народната българска традиция отбелязаха възпитаниците на Професионалната гимназия по селско стопанство и транспорт „Н.Й.Вапцаров“ в Хасково. Тийнейджърите не раздаваха днес валентинки, оставиха привнесения в ежедневието ни през последните години католически празник на Св. Валентин и на влюбените за по-късно. Вместо това малко след удара на последния училищен звънец облякоха народни носии и с мед и питка излязоха в двора, за да отдадат почит към земята, към труда, с надежда за плодородие. В двора на бившата Гимназия по автотранспорт от години гледат лозичка. След сливането на училището с това по селскостопанство, специалностите в професианланата гимназия са свързани вече не само с автосектора, но и с дисциплини, развиващи познанията и уменията в селскостапанските науки. Така тази година лозичката в двора на училището се възприе и като символ на обединението.
Здраве да има, берекет да е! Това пожела избраният за Цар на лозята деветокласник Мерт Асенов. След зарязването на лозницата той обеща да се грижи за нея, да я поддържа, а когато дойде време да сподели със съучениците плода й.
От ръководството на гимназията са решили днешният ден да мине в духа на народните български традиции, защото се убедени, че корените на народа трябва да са дълбоко в земята.
„Важно е в днешно време младите хора да познават традициите, защото това ни съхранява за бъдещето, връща ни към корените. Днес технологиите по съвсем друг начин развиват децата ни и ако ги оставим само в увлеченията им, те биха се превърнали в машинки, биха изгубили връзката с корените, биха изгубили емоционалността си, толкова характерна за българина. Труда, родовата памет, традициите - това доближава младите до земята, там където са корените на народа ни“, казва директорът на Професионалната гимназия по селско стопанство и транспорт Донка Станчева.
В училището се надяват съвсем скоро около мястото, където се намира лозата, да успеят да направят градина с цветя, плодни дръвчета, в която учениците от специалностите, свързани със селското стопанство в гимназията, да могат да прилагат наученото в часовете и да експериментират на терен само на една ръка разстояние от класните стаи.
Още повече, че повечето от гимназистите в тези специалности са от семейства, които имат ферми, фамилии, свързани със земята. Много от тях, макар все още в тийнеджърска възраст, вече знаят каква е цената на къртовския труд на полето. Научили са се да обичат земята. Затова техният празник днес е Трифон Зарезан. Така, както повелява традицията.
Красимира Славова
