"Правя го само защото се забавлявам. В деня, в който престане да ми бъде забавно, просто ще се оттегля. Не мисля, че след този момент ще мога да права повече тинейджърски филми... Не искам да правя това до края на живота си... Не искам да прекарам живота си в точно тази индустрия. Има още толкова много да постигна!"
22 януари 2008 година. Манхатън се събужда черен и мълчалив. Ужасна вест плъзва като тиха прокоба из цял свят, като с всеки час набира все по-голяма скорост и с всяка нова географска ширина се чува все по-силно... докато накрая избухва с гръм и трясък и отеква милиони пъти в резонанс из всички точки на земното кълбо:
...
"Актьорът Хийт Леджър бе намерен мъртъв във вторник в апартамента си в Манхатън. Възможната причина за смъртта е свръхдоза с медикаменти."
"Нормираният за Оскар актьор бе на 28 години. Леджър е открит гол и в безсъзнание, на пода до леглото си от чистачката, която се опитала да го събуди за часа му при масажиста..."
"... В близост до леглото са намерени хапчета, включително силни сънотворни. По всичко изглежда, че причината е свръхдоза, но нищо все още не е потвърдено."
"... Сред медикаментите са разпознати преспивателни и болкоуспокояващи..."
"Не е намерено предсмъртно писмо или друга бележка... Леджър е открит около 3:30 следобяд. Предстои експертиза..."
Нека се върнем десетина години назад и проследим историята отначало...
През 1999 година, когато 20-годишният жизнерадостен младок изгрява на холивудския небосклон, моментално бива етикиран като "поредното хубаво момченце". И няма как да е иначе. Оттогава, до самия си трагичен край, Леджър се бори с този клиширан имидж и накрая го побеждава... чрез смъртта си.
Хийт Леджър е роден на 4 април 1979 г. в необятната Австралия. Пътя си той трябва да избира между готвенето и актьорското майстроство, като за всеобща радост ( или мъка?) избира второто.
За останалото може и сами да се досетите. Историята на австралийското момче не се различава особено от историята на всеки дързък мечтател, съумял да промени световната история дори и с една частица.
Хийт, както доста младежи на неговата възраст, се пали по идеята за звездна актьорска кариера. Времето предразполага към смели постъпки, а водата е до колене и 17-годишният младок се оказва на път за Сидни, с притежание от един сак и няколко дребни цента. (спомнете си подобното състояние на Мадона, когато пристига в Ню Йорк).
Следват доста безплодни опити за започване на каквато и да е кариера, свързана с актьорството, след което частични роли в лигави треторазредни продукци, в които, по неволя, Хийт винаги играе същото това "хубаво момченце".
Решен да успее на всяка цена и може би да избяга от омразния му зараждащ се имидж, през 1999г., Хийт заминава за САЩ. Там той успява да се добере до няколко прослушвания, но без успех - конкуренцията е смазваща, а "хубави момченца" колкото си искаш.
Докато не среща свой съотечественик, австралийският режисьор Грегор Джордан, който го преслушва за главната роля на трилъра "Две ръце", и която Леджър в последствие и получава.
Този успех му осигурява участие в тинейджърксата комедия "10 неща, които мразя у теб" (1999). Филмът се оказва нож с две остриета - това е първият му наистина голям успех и... тотално затвърждава блудкавия етикет, който той така презира. Това е и главната причина да приеме роля в драмата "Патриотът", който се появава година след "10 неща...".
От тук насетне Хийт Леджър започва да приема хаотично всяка предложена му роля, само и само да не се вписва в стереотипа, който го преследва цял живот. "Като рицарите", "Балът на чудовищата", "Бандата на Кели", "Орденът", "Братя Грим" - прекалено различни по своята концепция продукции, във всяка една от които той се справя блестящо. Това обаче способства за тоталното обществено объркване: какъв по дяволите все пак е той?!
И тогава е появява "Планината Броукбек". Там той преразказва трагичната история на каубоя - хомосексуалист, борещ се с цялото пуританско общество за своята любов и светът светкавично се влюбва в него.
За тази роля Леджър получва номинация за "Оскар" и "Златен глобус". Но филмът е наистина повратен и с това, че по време на снимките той среща актрисата Мишел Уилямс - бъдещата майка на дъщеря му Матилда.
Те стават любимата двойка на Холивуд и винаги се оказват в центъра на всички слухове и клюки, от които така старателно се опитват да избягат. За пореден път Леджър се опитва да се измъкне от натрапен образ.
Мишел Уилямс така и не се жени за Леджър, но си извоюва ролята на съпруга и майка. Ако някога Леджър е имал семейство, то това е тя, докато двамата се разделят през 2007 г. А дъщеря си той просто обожава. Цялото си спечелено богатство той завещава на нея и в крайна сметка тя го получава... само година по-късно.
Много мъгла и догатки има около смъртта на Хийт Леджър през 2008 г. Всички подробности около трагичния му завършек могат да направят един адски странен паралел със смъртта на друга звезда, жена, актриса, умряла при почти идентични условия, в странно подобно житейско състояние преди повече от 40 години.
Когато намират Мерилин Монро в безсъзнание в дома си - гола, по лице, заобиколена от асортимент, по-обширен и от този на най-голямата болнична дрогерия, обстоятелствата, които могат да изтъкнат като "истинската причина" не могат да бъдат изтъкнати. Те така и не се изтъкват. Никога.
Самоубийство, плод на лабилната й психика, или убийство заради това, че е знаела прекалено много - спори се вече половин век, но отговор няма и няма и да има.
Ами Леджър? И той като нея цял живот се опитва да избяга от омразен етикет, който бремето на слвата му налага. И той се опитва да докаже уникалността си и моли за разбиране и изслушване. И той, точно като нея умира на върха на кариерата си (по това време вече е започнал снимките на "Черният рицар").
И най-важното е, че и той точно като нея става легендарен след смъртта си - Леджър постигна всичко: признание, кариера, известност и имиджа, за който винаги е мечтал и го постигна с цената на живота си.
Благодарение на него,най-новата продукция за Батман "Черният рицар" счупи всички рекорди по приходи и рейтинг (достойнствата на лентата са доста съмнителни, сравнение с предишните филми от поредицата). Но това вече едва ли е от значение - Леджър продаде скъпо, и ще продължава да продава, както продава и Монро.
На 22 януари ще се проведе поредната бляскава церемония по връчването на наградите на Академията. Да се обзаложим ли кой ще спечели?
22 януари 2008 година. Манхатън се събужда черен и мълчалив. Ужасна вест плъзва като тиха прокоба из цял свят, като с всеки час набира все по-голяма скорост и с всяка нова географска ширина се чува все по-силно... докато накрая избухва с гръм и трясък и отеква милиони пъти в резонанс из всички точки на земното кълбо:
...
"Актьорът Хийт Леджър бе намерен мъртъв във вторник в апартамента си в Манхатън. Възможната причина за смъртта е свръхдоза с медикаменти."
"Нормираният за Оскар актьор бе на 28 години. Леджър е открит гол и в безсъзнание, на пода до леглото си от чистачката, която се опитала да го събуди за часа му при масажиста..."
"... В близост до леглото са намерени хапчета, включително силни сънотворни. По всичко изглежда, че причината е свръхдоза, но нищо все още не е потвърдено."
"... Сред медикаментите са разпознати преспивателни и болкоуспокояващи..."
"Не е намерено предсмъртно писмо или друга бележка... Леджър е открит около 3:30 следобяд. Предстои експертиза..."
Нека се върнем десетина години назад и проследим историята отначало...
През 1999 година, когато 20-годишният жизнерадостен младок изгрява на холивудския небосклон, моментално бива етикиран като "поредното хубаво момченце". И няма как да е иначе. Оттогава, до самия си трагичен край, Леджър се бори с този клиширан имидж и накрая го побеждава... чрез смъртта си.
Хийт Леджър е роден на 4 април 1979 г. в необятната Австралия. Пътя си той трябва да избира между готвенето и актьорското майстроство, като за всеобща радост ( или мъка?) избира второто.
За останалото може и сами да се досетите. Историята на австралийското момче не се различава особено от историята на всеки дързък мечтател, съумял да промени световната история дори и с една частица.
Хийт, както доста младежи на неговата възраст, се пали по идеята за звездна актьорска кариера. Времето предразполага към смели постъпки, а водата е до колене и 17-годишният младок се оказва на път за Сидни, с притежание от един сак и няколко дребни цента. (спомнете си подобното състояние на Мадона, когато пристига в Ню Йорк).
Следват доста безплодни опити за започване на каквато и да е кариера, свързана с актьорството, след което частични роли в лигави треторазредни продукци, в които, по неволя, Хийт винаги играе същото това "хубаво момченце".
Решен да успее на всяка цена и може би да избяга от омразния му зараждащ се имидж, през 1999г., Хийт заминава за САЩ. Там той успява да се добере до няколко прослушвания, но без успех - конкуренцията е смазваща, а "хубави момченца" колкото си искаш.
Докато не среща свой съотечественик, австралийският режисьор Грегор Джордан, който го преслушва за главната роля на трилъра "Две ръце", и която Леджър в последствие и получава.
Този успех му осигурява участие в тинейджърксата комедия "10 неща, които мразя у теб" (1999). Филмът се оказва нож с две остриета - това е първият му наистина голям успех и... тотално затвърждава блудкавия етикет, който той така презира. Това е и главната причина да приеме роля в драмата "Патриотът", който се появава година след "10 неща...".
От тук насетне Хийт Леджър започва да приема хаотично всяка предложена му роля, само и само да не се вписва в стереотипа, който го преследва цял живот. "Като рицарите", "Балът на чудовищата", "Бандата на Кели", "Орденът", "Братя Грим" - прекалено различни по своята концепция продукции, във всяка една от които той се справя блестящо. Това обаче способства за тоталното обществено объркване: какъв по дяволите все пак е той?!
И тогава е появява "Планината Броукбек". Там той преразказва трагичната история на каубоя - хомосексуалист, борещ се с цялото пуританско общество за своята любов и светът светкавично се влюбва в него.
За тази роля Леджър получва номинация за "Оскар" и "Златен глобус". Но филмът е наистина повратен и с това, че по време на снимките той среща актрисата Мишел Уилямс - бъдещата майка на дъщеря му Матилда.
Те стават любимата двойка на Холивуд и винаги се оказват в центъра на всички слухове и клюки, от които така старателно се опитват да избягат. За пореден път Леджър се опитва да се измъкне от натрапен образ.
Мишел Уилямс така и не се жени за Леджър, но си извоюва ролята на съпруга и майка. Ако някога Леджър е имал семейство, то това е тя, докато двамата се разделят през 2007 г. А дъщеря си той просто обожава. Цялото си спечелено богатство той завещава на нея и в крайна сметка тя го получава... само година по-късно.
Много мъгла и догатки има около смъртта на Хийт Леджър през 2008 г. Всички подробности около трагичния му завършек могат да направят един адски странен паралел със смъртта на друга звезда, жена, актриса, умряла при почти идентични условия, в странно подобно житейско състояние преди повече от 40 години.
Когато намират Мерилин Монро в безсъзнание в дома си - гола, по лице, заобиколена от асортимент, по-обширен и от този на най-голямата болнична дрогерия, обстоятелствата, които могат да изтъкнат като "истинската причина" не могат да бъдат изтъкнати. Те така и не се изтъкват. Никога.
Самоубийство, плод на лабилната й психика, или убийство заради това, че е знаела прекалено много - спори се вече половин век, но отговор няма и няма и да има.
Ами Леджър? И той като нея цял живот се опитва да избяга от омразен етикет, който бремето на слвата му налага. И той се опитва да докаже уникалността си и моли за разбиране и изслушване. И той, точно като нея умира на върха на кариерата си (по това време вече е започнал снимките на "Черният рицар").
И най-важното е, че и той точно като нея става легендарен след смъртта си - Леджър постигна всичко: признание, кариера, известност и имиджа, за който винаги е мечтал и го постигна с цената на живота си.
Благодарение на него,най-новата продукция за Батман "Черният рицар" счупи всички рекорди по приходи и рейтинг (достойнствата на лентата са доста съмнителни, сравнение с предишните филми от поредицата). Но това вече едва ли е от значение - Леджър продаде скъпо, и ще продължава да продава, както продава и Монро.
На 22 януари ще се проведе поредната бляскава церемония по връчването на наградите на Академията. Да се обзаложим ли кой ще спечели?