Влизането в сила на новия Закон за концесиите, който беше един от последните актове, приети от парламента преди разпускането му, се отлага за неопределено време, след като президентът Румен Радев наложи вето. При липсата на Народно събрание прегласуването ще остане за след изборите, а дали тогава законът ще бъде подложен на пълна ревизия ще зависи от мнозинството в бъдещия парламент.

Ветото на президента дойде след протести срещу бързото гласуване на документа в последните дни. Основните притеснения са свързани с възможността за удължаване на срока на концесиите, който теоретично може да стане безкраен. Според ГЕРБ забавянето може да доведе до финансови санкции от Брюксел, тъй като местният закон не е бил синхронизиран навреме с европейските изисквания.

В последния момент

Законът за концесиите беше приет на второ четене в пленарна зала на 24 януари, като гласуването мина на практика без дебати и след три опита за сформиране на кворум. Основната причина за промените беше необходимостта да се транспонира европейска директива и затова от ГЕРБ настояваха той да бъде изтеглен напред в дневния ред, тъй като България е заплашена от санкции заради забавянето. "Получено е писмо във връзка със закона, то е последно предупреждение преди налагане на санкции. За друго икономически закони от подобен вид санкцията е 850 хил. евро на месец", каза бившият председател на правната комисия в парламента Данаил Кирилов за "Капитал".

На практика проектът беше публикуван за публично обсъждане още през 2015 г., а в парламента беше внесен от Министерския съвет миналата пролет, но до финалното обсъждане се стигна едва в последния момент. Това предизвика и протести от екологични организации, според които законът защитава интересите на концесионера на ски зоната в Банско "Юлен". Срещу някои от новите постановки се обявиха и от дясно.

"Вечни концесии"

Едно от основните възражения срещу закона е възможността за удължаване на срока на концесиите. От политическа партия "Зелените" посочиха, че по този начин се въвеждат "вечни концесии". "Пределно ясно е, че законът е поръчан от силните на деня с цел да бъдат "бетонирани" придобитите от концесионерите права за вечни времена, като се използва европейското законодателство като претекст", казаха от партията и поискаха президентът да наложи вето.

Приетият закон предвижда ограничение на срока на концесията от 35 години, но той ще може да бъде удължаван с решение на парламента. Издадените от кметовете концесии също ще могат да се удължават, но с решение на общинския съвет, подкрепено от 2/3 от тях. "Това е една от гаранциите, че концесиите няма да са "вечни", коментира Кирилов. По думите му основната гаранция за това е, че срокът е един от критериите, по които се състезават кандидатите. Другият е стойността. И двете се базират на финансово-икономически анализ, изготвен от концедента.

От дясно смятат обаче, че е трябвало да бъде заложен горен лимит, в който да може да се удължава срокът. "Концесия по новия закон ще може да бъде сключена и за 100, че и за 1000 години напред, при "подходяща" икономическа обосновка, защото не бе прието предложението ни за залагане на ограничение за максималния концесионен срок", казаха от Нова република на Радан Кънев. От "Да, България" също посочиха, че по този начин се обезсмисля правилото, заложено в европейската директива, че концесията трябва да бъде ограничена със срок, за да се предотврати затваряне на пазара и ограничаване на конкуренцията.

Финансови притеснения

Притеснения създава и предвидената възможност концесионният договор да бъде променян и да се увеличава стойността му. В апела си към президента да наложи вето на закона от ПП "Зелените" посочват, че концесията може да поскъпне с до 50%. Промяната на практика обаче е до 10% и според Кирилов условията за това са много строги. "Това може да стане само след обосновано предложение, което се обявява публично. И в българския Търговски закон се предвижда такава възможност в случай на "стопанска непоносимост", когато ситуацията рязко се промени и страните вече не могат да изпълняват задълженията си по обективни причини", каза той.

Едно от ключовите възражения на противниците на закона обаче е възможността за злоупотреби при прекратяване на концесията. Според приетите правила, ако концесионерът е на загуба, концедентът (в лицето на държавата или общината) ще трябва да възстанови стойността на направените разходи и инвестиции. "Ако вземем за пример концесията на част от територията на Национален парк "Пирин", предоставена на "Юлен", до момента за 15 години концесионерът, собственост на офшорно дружество, декларира 80 млн. лв. инвестиции и счетоводна загуба от 15 млн. лв., което, макар и пазарно нелогично, е налице като декларирани данни", посочват от ПП "Зелените".

Според Кирилов законът предвижда механизми за контрол. "Първо, концедентът може да проверява твърденията на концесионера. Второ, на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са вменени особени компетенции да упражнява допълнителен контрол по концесионните договори", каза той.

За следващия парламент

При всички положения дебатът ще продължи в следващия парламент, тъй като заради противоречивите мнения президентът спря обнародването на закона. Аргументите за решението му са, че някои от разпоредбите "поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление". Според него законът въвежда широки граници на субективизъм и възможности за корупционни практики. "Възможните санкции от необнародването на закона са несъизмерими с потенциалните рискове и щети от неговото прилагане", се казва в изявлението му.