Петчленен състав на Върховния административен съд възстанови дейстието на Наредбата за прием в лечебни заведения с пръстов идентификатор.

През ноември м.г. тричленен състав на съда спря действието на наредбата. Магистратите постановиха, че въвеждането на новия вид идентификация е недопустимо да става с наредба, липсват каквито и да е мотиви по отношение на причините за създаването му, целите, финансовото обезпечаване, очакваните резултати и съответствието със съюзното право. Решението им обаче бе обжалвано от министъра на здравеопазването, управителя на Национална здравносигурителна каса и Министерския съвет.

Петчленният състав на ВАС реши, че не е нужно пръстовата идентификация 
да се спира, докато се вземе окончателно решение. 

От мотивите на магистратите става ясно, че с пръстовите отпечатъци "не е налице ограничаване правото на пациенти да имат достъп до лечение и профилактика, нито се сочат реални вреди за тях, които дори да не са материални, не биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин в последствие след отмяната на акта". 

Съдиите посочват, "че не става въпрос за заплащане на лечение, или до пациенти, чието здравословно състояние е подложено на риск в резултат на изпълнението на оспорения текст за пръстовите отпечатъци, поради което не може да бъде обоснована хипотезата, че вредите за хората ще са необратими и непоправими". 

Поради това определението следва да бъде отменено, което като резултат ще доведе до продължаване действието на правната норма до постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд, пишат магистратите.

Решението обаче е подписано с особено мнение от съдията докладчик Марина Михайлова, която посочва, че това изискване пряко противоречи на Закона за защита на личните данни, тъй като се „въвежда ограничение относно достъпа до здравеопазване единствено чрез електронна автентификация на всяко здравноосигурено лице”. 

Въведената електронна идентификация представлява обработка на лични данни от страна на лечебните заведения. За да бъдат обработвани обаче личните данни на едно лице, то трябва да е дало изрично своето съгласие, категорична е съдията-докладчик. 

Тя допълва, че са противопоставени два вида конституционно гарантирани права на българските граждани. Михайлова приема и за основателни твърденията, че предварителното изпълнение на новата система ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за пациентите.