Свидетелствата за мистериозни светлини в небето, космически кораби и срещи с извънземни винаги са привличали обществения интерес и са подклаждали убежденията, че “някъде там има нещо”. Психолозите обаче далеч не са убедени в реалността на историите и предлагат значително по-прагматично научно обяснение.

Вярата в извънземни се засили постепенно през 40-те и 50-те години, след новините за секретен американски военен проект във Воено-въздушната база Розеул, в Ню Мексико.

Изследване проведено из западните култури сочи, че през 2015 година 50% от хората са вярвали в наличието на извънземни. Малък брой жители дори са убедени, че са станали жертва на отвличания от извънземни.

Историите за отвличания датират от 1961 година, те нашумяха със случая на Бети и Барни Хил, които забелязали странни светлини и загубили представа за времето и част от спомените си докато шофирали.

В зачестилите случаи на отвличания, хората също докладвали за загуба на памет, загуба на представа за времето, както и други проблеми като гадене, сомнамбулизъм, кошмари и психологическа травма. След необичайното преживяване, Бети и Барни също имали психологически проблеми и се наложило да потърсят квалифицирана помощ.

Въпреки че надеждността на данните е спорна, анкета проведена преди 30 години установила, че около 3.7 милиона американци вярват, че са били отвлечени от извънземни.

Скептиците спорят, че случаите на отвличания са просто измислици с цел финансово или социално облагодетелстване.

Свидетелства на очевидци от 40-те години, дали достатъчно основание на Рей Сантили през 1995 да разпространи кадри, твърдейки че те съдържат аутопсия на извънземно. По-късно той призна, че кадрите на се реални.

Този случай обаче предизвика полемика и доведе по появата на твърдения, че извънземен космически кораб се е разбил в пустинята Ню Мексико и че американските власти се опитват да покрият инцидента.

Предположенията, че отвличанията от извънземни са просто измама, може и да са основателни в част от случаите, но няма причина да се вярва че всички “отвлечени” преследват користна цел.

Психолозите предлагат няколко убедителни и научни обяснения за хората, които твърдят, че са били отвлечени от извънземни.

Едно от тях е, че са изтълкували погрешно или са изопачили дадено преживяване или просто да обединили реални и въображаеми събития. С други думи в твърденията, че хора са били отвлечени от извънземни са намесени психологически процеси и личности характеристики.

Няколко изследвания открили, че хората които твърдят, че са били отвлечени от извънземни не страдат от психични заболявания.

Оказало се обаче, че една характеристика има отношение към необичайните им твърдения – склоността към фантазиране.

Редица доказателства подкрепят тезата, че склонните към фантазиране хора изграждат сложни образи в съзнанието си и често бъркат фантазията с реалността.

Съществуват и други психологически обяснения, сред които дисоциация – състоянието, при което умствените процеси губят връзка помежду си, а също и връзка с реалността, често в резултат на силно стресиращи събития.

Често хората склонни към фантазиране, при които се наблюдава дисоциация, са преживели някаква травма в детството си или са по-податливи на хипнотична внушаемост.

Психолози твърдят, че хипнозата насърчава формирането и припомнянето на детайлни фантазии.

Случаят с Бети и Барни Хил се смята за типичен – те били подложени на медицински изследвания и процедури, разговаряли с извънземни похитители, споходили ги силни и необясними чувства, били отведени на космически кораби и пътували до други планети, преди да бъдат върнати в колата.

Тези липсващи спомени излували именно под хипноза.

По тази причина се вярва, че убеждението за отвличане от извънземни се дължи на комбинация от личностни характеристики и склонност към фалшиви спомени.

Сред невропсихологичните обяснения са и състояния като сънна парализа и повишена чувствителност на темпоралния лоб.

Сънната парализа е състояние, при което човек е в съзнание, но е неспособен да се движи. Това често се случва при прехода от бодърстване към сън.

“Отвлечените от извънземни” споделят преживявания сходни със симптомите на сънната парализа: усещане, че си буден, липса на сънища, реалистично възприемане на околната среда. Невъзможността да се движат, чувството на страх и ужас, усещането за нечие присъствие – най-често злонамерено, също са често срещани симптоми.

Други обичайни симптоми са и усещане за тежест в гърдите, и затруднено дишане. В повечето случаи симптомите на сънната парализа се прояват докато засегнатите лежат по гръб.

Един от скептиците – Михаел Шермър, загубил съзнание заради недоспиване, вследствие на 83-часово състезание с мотори, екипът му го откарал в бърза помощ. Той също имал странни сънища с извънземни.

Теорията за темпоралния лоб твърди, че мозъците на “отвлечените от извънземни” са по-податливи на нискочестотни магнитни влияния.

Майкъл Персингър – канадски невролог е един от тези, които смятат, че повишената активност на темпоралния лоб може да обясни паранормални преживявания като отвличане от извънземни.

Според него магнитните полета стимулират тази област на мозъка и причиняват халюциниращи преживявания, подобни на описаните от “отвлечените”

Никой не твърди, че “отвлечените от извънземни” лъжат, а само, че преживяванията им имат научно обяснение.

Факт е обаче, че съществуват и свидетелства за отвличания, които не могат да се обяснят с нито една научна хипотеза, а това поражда множество интересни въпроси.