Много турски аналитици вещаят Златен век за Република Турция под мъдрото ръководство на  президента Реджеп Таип Ердоган.Самият той обещава,че с бързи темпове южната ни съседка от 17 -та ще стане десета икономическа сила в света.Зад нея ще застане целия ислямски свят заради ключовата й роля в организацията Ислямска конференция.Ердоган подклажда носталгията на съотечествениците си към славните времена на Османската империя,прикривайки зад това голям политически проект в евроазийски мащаб.Хора от обкръжението му  правят намеци и за влизането на мюсюлманска държава като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН,негласно имайки предвид Република Турция.

  Къде се цели Реджеп Таип Ердоган.Дали неговата стратегия за бъдещето на Турция ще се окаже печеливша или страната ще претърпи политически и икономически крах?

Във външнополитически план Ердоган е прав-Америка е изтощена и светът няма повече да бъде еднополюсен.Времето на Световния жандарм отмина.Светът става многофакторен.На голямата политическа сцена са Русия,Китай,ЕС,Великобритания след Брекзит.Русия възвръща военната си мощ и клати източната част на Европейския съюз.Китай вкарва модерните си технологии не само в световната икономика.Той се кооперира с Русия и обновява въоръжението си.Великобритания, излизайки от Европейския съюз дава заявка, че ще възражда Британската общност,връщайки в нейна орбита Индия.Тандемът Германия и Франция,който остава гръбнака на Европейския съюз също не е за пренебрегване.

   За сега Ердоган иска политическото му влияние да се простира до Виена.Там е спрял и един от кумирите му Сюлейман Великолепни.Сюлейман Великолепни бил на власт 46 години от 1520 до 1566 г.Ердоган също не крие,че иска дълго да управлява.И ако Сюлейман Великолепни е стигнал до Виена през 1529 г. начело на своите йеничери,то Реджеп Таип Ердоган насочва нататък потоци от мигранти.Нещо повече,те вече отдавна са заобиколили австрийската столица и са стигнали до сърцето на Германия-крепостта на Третия райх.Както Сюлейман Великолепни дължи първоначалните си  успехи на издигнатия от низините велик везир Ибрахим паша,така и Ердоган се опира на университестския преподавател Ахмед Давутоглу.Както Ибрахим паша чертае нови хоризонти пред османската армия,така и Давутоглу обосновава стратегическата дълбочина на турското влияние в световен план.

 По подобие на Сюлейман Великолепни и Ердоган воюва в Ирак.Ибрахим паша му поднася древната държава на върховете на копията на своите воини.Днес там са турските командоси,които воюват срещу логистичните бази на кюрдкските сепаратисти.

 Ирак обаче става и препъни камък за Ибрахим паша.В нощта на 14 срещу 15 март 1536 г.Сюлейман Великолепни „му взема главата“в буквалния смисъл на думата.Така завършва първата част от управлението на османския султан.То било блестящо и победоносно.

 С оставката на Ахмед Давутоглу завърши и първата част от управлението на Реджеп Таип Ердоган.То също бе блестящо и победоносно.След кончината на Ибрахим паша държавата е здраво стъпила на основите си,администрацията и армията са в състояние да осигурят контрол върху териториите на държавата за броени дни.Давутоглу застъпва тезата за нулеви проблеми със съседите.За съжаление конфликтите в края на управлението му са много-Ирак,Сирия,Кюрдистан.Добавят се и откровеното противопоставяне на Русия и Китай.Това слага край на премиерския му мандат.

  Втората част от властването на двамата държавници е белязано от трусове.Сюлейман Великолепни воюва със Свещената империя.Ердоган настъпва в Обединена Европа не криейки,че разчита на мюсюлманското малцинство,което той призовава да не се интегрира и асимилира.

И Сюлейман и Ердоган Великолепни имат проблеми с Иран.Султанът постига успехи,Президенътът мирни договорки за Сирия.

Сюлейман умира по време на поход в Унгария.Ердоган бе заплашен от екзекуция при опит за преврат.

   Султан и президент си приличат много и по отношение на изключителната си жажда за власт.Сюлейман е бил безкомпромисен към опонентите си.Ердоган също.Президентът вече е на крачка от мечтаната президентска република.Той напълни затворите със свои политически противници.Това което ги сближава е,че двамата се опитват да излязат от сянката на своите видни предшественици.Сюлейман доминира над баща си Селим II.Ердоган се стреми да заличи не само личност, но и цяла идеология-кемализмът.Президентът успява и то твърде успешно да обедини в една амалгама османизъм,неоосманизъм,ислямизъм,пантюркизъм и туркизъм за да впрегне енергията на турците.Така той привлича не само полуграмотното население от Анадола,но и градските жители.Вкарвайки в своята орбита по митинги опозиционната Народно-републиканска партия,основана от Кемал Ататюрк, Ердоган лишава турската нация от кемалистката алтернатива на ислямизма.Нещо повече,нанасяйки удар върху ислямистите на Фетхуллах Гюлен той създава нова-също ислямистка алтернатива.Така днешните турци са принудени да избират между Ердоган и Гюлен.Ататюрк постепенно отива на заден план.Мотото на Ататюрк- „Мир в страната мир в света!“ е зачертано от турския елит.На преден излиза имперската символика.Като се започне с датата на откриването на третия мост над Босфора съвпадаща със завладяването на Константинопол от Мехмед II и се стигне до разрешаването на богослужения на имами в храма-музей Света София.

   Мнозина се питат докога ще продължават паралелите между султан и президент.Ще може ли Ердоган да спаси Турция от центробежните сили на кюрдския сепаратизъм и безпощадната вълна от тероризъм.Ще допусне ли гражданска война в страната заради политиката спрямо алевитите.Ще надживее ли турско -руското приятелство двамата президенти Ердоган и Путин, известни с автократичния си начин на управление.Как ще завърши спорът с Обединена Европа за арменския геноцид и бежанците.Ще може ли Ердоган да изтъргува лоялността си към НАТО

и САЩ срещу главата на Фетхуллах Гюлен.

 Ключът за тези въпроси е в човека обитаващ сараи за половин милиард долара,не отстъпващи на дворците на Сюлейман Великолепни.Бъдещето ще покаже дали той ще остане в турската история като Ердоган Великолепни.

Георги Кулов