Днес е ден за почит към св. мъченик Трифон Апамейски. Рядко един светец, какъвто го знаем по житие, се различава чак толкова от народната представа за него.
Роден е в римска Мала Азия, в село Комсада, близо до гр. Апамия. Още като юноша бил праведен, набожен и способен на лечителски чудеса.
Бил 30-ина-годишен когато го застигнала мъченическа смърт – през 256-та. Пред палачите се отличил с хладнокръвие, кураж и непоколебима вяра:
„Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси... Познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!”.
По стар стил Трифоновден е честван на 14 февруари и сезонните особености около тази дата са създали на светеца „втори облик”, по-ярък и по-популярен от оригиналния.
В средата на февруари условията обикновено са подходящи, за да започне пролетната резитба на лозята. Неслучайно това е времето на колоритни „магии” за плодородие, практикувани много векове, живи и днес.
И разговорно Трифон е изгубил задължителното „свети”, споменават го с фамилиарност, невиждана в отношението към Св. Георги например. Той е Трифон Зарезан, той е жизнерадостен „магьосник” на лозята, виното и пролетта, а иконите то представят с лозарски косер в ръка.
Фолклористите проследяват неговото родословие векове преди Христа – до почитания от траките весел и буен бог Дионис с неговите превъплъщения като Сабазий и Загрей.
Неизменно честван, Трифон Зарезан е много български, не току-тъй вече четвърт век всяка зима бурни спорове го противопоставят на „вносния” Св. Валентин *, почитан в други краища на християнския свят също на 14 февруари.
Традицията е устойчива и многолика. Празникът, посвещаван също на Трифон Зарезой или Трифон Пияница, слави прехода от зима към пролет.
Ето една от хоровите благословии на празника, записани от изследователи:
"Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет."
И в ритуалите има лозови пръчки – свити на венец или натопени в менче вино, мъжки песни и мъжки трапези в лозята, както и избор на Цар на лозята, следван от гощавка в неговия дом.
А тъй като един ден е малко за всичко това, са възникнали т.нар. Трифунци – те събират в общ природен дух и настроение Трифоновден и следващите два дни – Сретение Господне и Симеоновден.
- - -
* Откакто Св. Валентин набра популярност в България, нерядко го величаят за „покровител на влюбените”, което е погрешно. При християнските догми и разбирания за любов няма място за такъв покровител. Връзката е косвена и също сезонна; тя допира до птичи гласове и други ранни признаци на пролетта, които по съвпадение се долавят около деня на Св. Валентин.
