В продължение на десетилетия учените флиртуват с идеята, че Вселената е – или някога е била – гигантска холограма, в която законите на физиката се нуждаят от само две измерения, въпреки че на нас всичко ни изглежда триизмерно.
Както разбирате, подобна хипотеза не би могла да се докаже лесно, но учените твърдят, че сега имат наблюдателни доказателства от ранната Вселена, които се вписват толкова добре в в т.нар холографски принцип, колкото и в стандартния модел на Големия взрив.
За да не останат съмнения - учените не твърдят, че в момента живеем в холограма. Те предполагат, че на много ранен етап от появата на Вселената, няколкостотин години след Големия Взрив, всичко е било проектирано в три измерения от двуизмерна граница.
Ако не сте запознати със сагата наречена “Вселената ни е холограма”, датираща от 90-те години - физикът Ленард Съскинд популяризира идеята, според която законите на физиката, такива каквито ги познаваме, на практика не изискват наличие на три измерения.
Но как е възможно Вселената да изглежда триизмерна, а да има само две измерения ?
Според основната идея обемът на космоса е кодиран като граница или като гравитационен хоризонт, който се възприема субективно от наблюдателя – с други думи изисква с едно измерение по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед.
Т.е подобно на 3D холограмите, проектирани от двуизмерен екран, трите измерения на нашата Вселена са проектирани от двуизмерна граница.
От 1997 насам в подкрепа на тази теория бяха публикувани над 10 000 документа, така че тя не звучи толкова налудничаво.
Сега Нияеш Ашфорди от Университета във Ватерло, Канада и екипът му твърдят, че след като изследвали смущения в космическия микровълнов фон, останал след Големия взрив, открили силни доказателства в подкрепа на холографската теория за ранната Вселена.
“Представете си, че всичко, които виждате, усещате и чувате в три измерения, всъщност произлиза от плоска двуизмерна равнина. Идеята наподобява обикновените холограми, при които триизмерно изображение е кодирано върху двуизмерна повърхност, какъвто е случаят с хологармите върху кредитните карти. В този случай е кодирана цялата Вселена”, казва Костас Скендерис от Университета в Саутхемптън.
Причината поради която учените разглеждат холографския принцип е, че макар стандартния модел на Големия Взрив да звучи далеч по-разумно, в него съществуат няколко празнини, които са толкова фундаментални, че биха могли да поставят под съмнение цялото ни разбиране за закоите на физиката.
Според теорията за Големия взрив, химически реакции причинили силно разрастване, което дало начало на Вселената, като в ранните етапи разширението се извършвало с огромна скорост.
Въпреки че повечето физици приемат версията за разширяващия се космос, никой до момента не може да обясни точния механизъм, който кара Вселената да се разширява по-бързо от скоростта на светлината – от субатомни размери до размер на топка за голф почти мигновено.
Всъщност подобно на повечето настоящи теории за общата относителност и квантовата механика, които не обясняват поведението на огромните обекти в дълбочина – на атомно ниво, законите на физиката също не могат да обяснят как всички съставки на Вселената са се обединили в умопомрачително малък пакет.
С цел да установи доколко холографският принцип обяснява Големия Взрив и последците му, екипът създал модел с едно-единствено време и две пространствени измерения.
Когато приложили върху модела реални данни от Вселената, включително такива от наблюдения на космическия микровълнов фон – топлинната радиация, излъчена няколкостотин хиляди години след Големия взрив- те открили, че двата модела си пасват идеално.
Но само ако моделът на Вселената е не по-широк от 10 градуса.
Изследователите все още не могат да докажат, че Вселената е била холограма, но фактът че наблюдателни доказателства от реалния свят биха могли да обяснят липсващите части от законите на физиката с наличието на две измерения, означава, че не можем да отхвърлим тази хипотеза.
Възможно ли все още да живеем в холограма ? Не и според екипа, Вселената е била холограма само в ранните етапи от съществуването си.
Въпросът как се е извършил преходът от две към три измерения си остава открит.
