Доходите за нас са приоритет на приоритетите, час по-скоро да сядаме на масата за обсъждане и да го решаваме. Разчитаме на служебния кабинет и на нормални отношения между нас и бизнеса, има възможност да се увеличат заплатите поне със 100 лв.

Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на брифинг по отношение на очакванията на синдиката спрямо новия кабинет, който ще ръководи държавата до изборите. 

Днес обсъдихме исканията на синдиката към служебния кабинет, които се отнасят за обществено- политическия живот, подчерта Димитров. Подаваме ръка за партньорство, очакваме свикване на Тристранния съвет, очакваме също среща с новия президент и със служебния премиер. От служебния кабинет очакваме да даде стъпка на нормалност, стабилност и доверие, каза Димитров, цитиран от БГНЕС.

Какво иска КНСБ?

На първо място искаме стабилност на държавата, ясни приоритети в икономическата област, а работниците на България да разберат, че има малка промяна. В три области: за председателството на ЕС- очакваме на първата среща на Тристранния съвет да бъдат внесени приоритетите на България, ние смятаме, че един от тях трябва да бъде бъдещето на труда, предвид индустриалната революция, технологичните промени и др. Втората област- бърз преглед на предварителните условия, как ги изпълняваме в програмата 2014-2020 г., защото, ако някъде сме се забавили, могат да ни спрат евросредствата. Третата област - бъдещето на европейския стълб на социалните права, как трябва да изглежда, Юнкер говори за 20 раздела, които са важни за трудовия човек. В ЕС няма единно виждане за неговото бъдеще, част от Вишеградската четворка се противопоставя на въвеждането на минимални стандарти, например. Натискът, който се оказва и от нас е тези стандарти, единни правила, да бъдат валидни за абсолютно всички държави- членки, а не само за някои от тях. Същото да важи не само за минималните заплати, а и за минималните доходи, които да предпазят бедните в ЕС, защото 100 млн. души от 500-те млн. души на ЕС са застрашени от риск от бедност, поясни Димитров.

В България трябва да получаваме такива заплати, каквито сме произвели, а не 4-5 пъти по-ниски, отколкото друг работник в друга част на Европа при същата производителност, настоява синдикалистът.

Националният съвет за Тристранно сътрудничество трябва да бъде съживен, да направим план и да стимулираме отрасловите съвети, препоръча Пламен Димитров. Настояваме проф. Герджиков да даде тон на отрасловите министри да погледнат и да действат и в тази област.

От КНСБ искаме да видим ревизия на тригодишната бюджетна прогноза, която замрази минималната работна заплата. Това не бива да е така, трябва да се размрази и минималната работна заплата да се увеличи, защото пред нас са и Македония и Сърбия по заплати. Трябва да се активират в кабинета и при подготовката на новия бюджет. Сега, в Тристранния съвет всички тези неща трябва да бъдат внесени за обсъждане, препоръча Димитров.

Искаме да бъдат стартирани и възстановени двустранните отношения между бизнеса и синдикатите, признаваме, че в последно време те не са на добро равнище, отбеляза той. Проблемите са ясни, особено с кадрите. Решението е едно - по-високи заплати, а кабинетът трябва да намери механизми за това, подчерта Димитров. Смятаме, че трябва да има поетапно увеличаване на минималната работна заплата, а иначе има възможности за по-високи заплати минимум със 100 лв. месечно в страната, категоричен бе синдикалистът.

По искането на АИКБ за внос на кадри по 7 ключови длъжности в икономиката припомням , че нашата позиция е негативна, продължи той. Нашите специалисти бягат навън заради ниските заплати. А който иска да внася инженер от друга страна трябва да му плати поне 1800 лв. като заплата, отделно- другите улеснения. И ако някой иска да плати тези пари на чужд специалист, по –добре да ги даде на българския и това ще бъде предмет на дискусия, посочи той. Има и други негативни позиции на институции, не е само нашата, добави той.

БДЖ трябва да бъдат оздравени, искаме те са бъдат поставени сред спешните мерки за стабилизация при това правителство. В енергетиката бяха налети над 2.5 млрд. лв. в последните година и половина, а секторът задлъжня- факт.Въпреки това налага и допълнителна финансова подкрепа, да се потърси и баланс в цялата производствена дейност. Там някъде е и проблемът с енергийната бедност- време е да се върнем към тази дефиниция и мерките пред бюджета трябва да бъдат заложени, за да може да се продължи с либерализацията на енергийния пазар.

В средното образование сега е моментът за предефиниране на делегираните бюджета, подчерта Димитров. Капиталовите разходи не бива да бъдат част от тези пари, трябва цялостна ревизия, а и законодателни промени.

В сферата на здравеопазването също се налагат промени при финансирането и ревизия на сегашната здравна реформа. 

Тези проблеми сме готови да обсъждаме с премиера, заяви Пламен Димитров