Спас Спасов
Дневник
Дефектът на българските "революции" е в това, че те никога не стигат до края си, остават недоправени. По тази причина те непрекъснато се самокопират като под индиго - консервативно, упорито, все по-бледо и нечетливо. И винаги започват отначало. С годините обаче става ясно и друго.
Пропастта между аналоговата държава и свободната "дигитализация" на младите българи все по-често ще изправя вторите пред невъзможността да се справят с тежкото си наследство - да довършват онова, което майките и бащите им не можаха.
Проблемът е сериозен, защото така и в бъдеще държавата и гражданите й ще продължат да общуват неуспешно. Или изобщо няма да общуват, потъвайки в постоянни подозрения и недоверие. Като непознати. В този смисъл романтичната енергия на студентските протести за "смяна на системата" изглежда логично генерирана точно от усещането, че "с тези няма как повече да се говори".
Алгоритъм на разгрома
Начинът, по който миналата сряда държавата в лицето на МВР използва интернет, за да мотивира разпръскването на протестиращите пред Народното събрание, показа три неща:
Първо: За държавата интернет е по-скоро средство за проследяване на идеи и намерения.
Второ: За държавата интернет е враждебна среда, от която й се налага да се пази.
Трето: За държавата интернет вече е средство за хитра подмяна на една реалност с друга.
Срещу подозрението, че номерът с виртуалната заплаха от бомбен атентат пред Народното събрание е конспирация, не може да има сериозни аргументи. А и никой не си направи труда да ги търси. Иначе и алгоритъмът на разгрома, който последва заповедта за прекратяване на протеста, нямаше да е така арогантен.
Аналоговата държава използва мегафоните си като алиби за това, че не е успяла да съобщи навреме на протестиращите, че трябва да си отидат. Затова тя не направи и никакъв опит да използва за обратна връзка канала, по който бе получила заплахата за бомба. И вместо да стигне до онези, с които в този момент трябваше да разговаря, предпочете да ги гони из храстите на Борисовата градина.
Един епизод от телевизионен репортаж обяснява донякъде вътрешната мотивация на това поведение: Полицай заповядва на замръзнал от страх младеж: "Вдигни си шапката да ти видя очичките!". Макар и неохотно, момчето изпълнява заповедта. Следва удар с палка и въпрос от друг полицай: "Ти що си вдигаш шапката, бе?"
Така илюстрираната държава не може да бъде впечатлена от "мирни форми на протест". Тя самата не ги предполага. Но по-лошото е друго. Като продължава да разчита единствено на мегафонно усиления си глас, държавата остава неактивна за отговор на какъвто и да било друг израз на недоволство освен камъните, хвърлени по институциите й. Точно това поведение ще продължава да реди индиго след индиго под печалните епизоди на българската демокрация.
Разговор със Zvezdichkata
В първите 24 часа след активирането му сайтът за виртуален протест feelfriendly.com е регистрирал 120 000 уникални посещения. В пиковите часове на 13 и 14 януари юзърите, заявили солидарност с младежите пред парламента, надхвърляха 6000 - т.е. три пъти повече от физически присъстващите там. Нито една от тези числа обаче не намери място в официалните коментари на правителството за мотивите му да използва "дозирана сила" срещу недоволството на част от гражданите си.
Като система за пренос на симпатии и антипатии мрежата беше персонално неглижирана дори от премиера. А само няколко месеца по-рано той имиджово пофлиртува онлайн със Zvezdichkata (22-годишната "Мис Бузлуджа 2008" Ирина Йорданова), която с билборд под прозорците на Министерския съвет го покани да й се обади.
Като комуникационна платформа тогава бе използван сайтът на младите социалисти red-bg.com. Въпреки настойчивите покани от страна на протестиращите студенти обаче сега премиерът остана off.
Това в никакъв случай не е израз на несигурност. Просто е! В момента, когато е избрала да се възползва от репресивния си потенциал, държавата няма никаква нужда от либералните регламенти на мрежата.
Като остава извън нея, тя симулира "ненамеса във вътрешните работи" на протестиращите, но всъщност капсулира недоволството им във виртуалността. Там обаче протестите и желанието за смяна на правителството или системата могат да се развиват с успех само и единствено във варианта Second Life.
Урокът
Уви, за студентите и феновете на онлайн революциите трябва да е ясно, че живеят в "първия" живот. Тук грозните аватари не плашат никого. Жалко е, но по-страшни се оказват полупияните, голобради ултраси с кубинки и трикольорни шалчета. А емотиконите с гневни физиономийки и анимациите на бомби с димящи фитили са точно толкова трогателни, колкото картинката на торта, която ще получите за рождения си ден от приятел във Facebook.
В този живот опитите за промяна на системата с несистемни средства будят по-скоро умиление, а целодневното висене в сайта feelfriendly.com или някой от протестните форуми се превръща в индулгенция за чиста съвест на ленивите граждани.
На това жандармерията и полицията вече отговориха непропорционално при пълен и стратегически успех. За сравнение - при 2000 протестиращи в София МВР съобщи за над 150 арестувани в рамките на тричасова акция. По същото време при 20 000 протестиращи и след няколкодневни безредици със сериозни щети в Рига арестуваните бяха 126.
Ето така, лекувайки комплексите си от 1997 г., днешните ватмани на държавната машина минаха границата и пренебрегнаха правилото, че битите граждани никога не прощават. Но им дадоха и урок - това тук не е Second Life.
Дневник
Дефектът на българските "революции" е в това, че те никога не стигат до края си, остават недоправени. По тази причина те непрекъснато се самокопират като под индиго - консервативно, упорито, все по-бледо и нечетливо. И винаги започват отначало. С годините обаче става ясно и друго.
Пропастта между аналоговата държава и свободната "дигитализация" на младите българи все по-често ще изправя вторите пред невъзможността да се справят с тежкото си наследство - да довършват онова, което майките и бащите им не можаха.
Проблемът е сериозен, защото така и в бъдеще държавата и гражданите й ще продължат да общуват неуспешно. Или изобщо няма да общуват, потъвайки в постоянни подозрения и недоверие. Като непознати. В този смисъл романтичната енергия на студентските протести за "смяна на системата" изглежда логично генерирана точно от усещането, че "с тези няма как повече да се говори".
Алгоритъм на разгрома
Начинът, по който миналата сряда държавата в лицето на МВР използва интернет, за да мотивира разпръскването на протестиращите пред Народното събрание, показа три неща:
Първо: За държавата интернет е по-скоро средство за проследяване на идеи и намерения.
Второ: За държавата интернет е враждебна среда, от която й се налага да се пази.
Трето: За държавата интернет вече е средство за хитра подмяна на една реалност с друга.
Срещу подозрението, че номерът с виртуалната заплаха от бомбен атентат пред Народното събрание е конспирация, не може да има сериозни аргументи. А и никой не си направи труда да ги търси. Иначе и алгоритъмът на разгрома, който последва заповедта за прекратяване на протеста, нямаше да е така арогантен.
Аналоговата държава използва мегафоните си като алиби за това, че не е успяла да съобщи навреме на протестиращите, че трябва да си отидат. Затова тя не направи и никакъв опит да използва за обратна връзка канала, по който бе получила заплахата за бомба. И вместо да стигне до онези, с които в този момент трябваше да разговаря, предпочете да ги гони из храстите на Борисовата градина.
Един епизод от телевизионен репортаж обяснява донякъде вътрешната мотивация на това поведение: Полицай заповядва на замръзнал от страх младеж: "Вдигни си шапката да ти видя очичките!". Макар и неохотно, момчето изпълнява заповедта. Следва удар с палка и въпрос от друг полицай: "Ти що си вдигаш шапката, бе?"
Така илюстрираната държава не може да бъде впечатлена от "мирни форми на протест". Тя самата не ги предполага. Но по-лошото е друго. Като продължава да разчита единствено на мегафонно усиления си глас, държавата остава неактивна за отговор на какъвто и да било друг израз на недоволство освен камъните, хвърлени по институциите й. Точно това поведение ще продължава да реди индиго след индиго под печалните епизоди на българската демокрация.
Разговор със Zvezdichkata
В първите 24 часа след активирането му сайтът за виртуален протест feelfriendly.com е регистрирал 120 000 уникални посещения. В пиковите часове на 13 и 14 януари юзърите, заявили солидарност с младежите пред парламента, надхвърляха 6000 - т.е. три пъти повече от физически присъстващите там. Нито една от тези числа обаче не намери място в официалните коментари на правителството за мотивите му да използва "дозирана сила" срещу недоволството на част от гражданите си.
Като система за пренос на симпатии и антипатии мрежата беше персонално неглижирана дори от премиера. А само няколко месеца по-рано той имиджово пофлиртува онлайн със Zvezdichkata (22-годишната "Мис Бузлуджа 2008" Ирина Йорданова), която с билборд под прозорците на Министерския съвет го покани да й се обади.
Като комуникационна платформа тогава бе използван сайтът на младите социалисти red-bg.com. Въпреки настойчивите покани от страна на протестиращите студенти обаче сега премиерът остана off.
Това в никакъв случай не е израз на несигурност. Просто е! В момента, когато е избрала да се възползва от репресивния си потенциал, държавата няма никаква нужда от либералните регламенти на мрежата.
Като остава извън нея, тя симулира "ненамеса във вътрешните работи" на протестиращите, но всъщност капсулира недоволството им във виртуалността. Там обаче протестите и желанието за смяна на правителството или системата могат да се развиват с успех само и единствено във варианта Second Life.
Урокът
Уви, за студентите и феновете на онлайн революциите трябва да е ясно, че живеят в "първия" живот. Тук грозните аватари не плашат никого. Жалко е, но по-страшни се оказват полупияните, голобради ултраси с кубинки и трикольорни шалчета. А емотиконите с гневни физиономийки и анимациите на бомби с димящи фитили са точно толкова трогателни, колкото картинката на торта, която ще получите за рождения си ден от приятел във Facebook.
В този живот опитите за промяна на системата с несистемни средства будят по-скоро умиление, а целодневното висене в сайта feelfriendly.com или някой от протестните форуми се превръща в индулгенция за чиста съвест на ленивите граждани.
На това жандармерията и полицията вече отговориха непропорционално при пълен и стратегически успех. За сравнение - при 2000 протестиращи в София МВР съобщи за над 150 арестувани в рамките на тричасова акция. По същото време при 20 000 протестиращи и след няколкодневни безредици със сериозни щети в Рига арестуваните бяха 126.
Ето така, лекувайки комплексите си от 1997 г., днешните ватмани на държавната машина минаха границата и пренебрегнаха правилото, че битите граждани никога не прощават. Но им дадоха и урок - това тук не е Second Life.
Източник: kafene.bg
