Новият просветен министър работи по наночастици, така се получават нови материали.

Една година след като подаде оставка като зам.-министър на образованието и науката заради “съществени различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа ѝ”, Николай Денков пое поста от същия този министър - Меглена Кунева.

Професорът по физикохимия в Софийския университет влезе в МОН през 2014 г. и отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове в мандатите на 3-ма министри - доц. Румяна Коларова, проф. Тодор Танев и Меглена Кунева. А преди това - от 2012 г. , е член на работните групи за подготовка на Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж”

“Ние бяхме добър екип, без него той не можеше да работи повече”, каза за “24 часа” проф. Тодор Танев. И наблегна как през своите 450 дни работа ръководният екип на МОН е бил “твърд по въпроса за еврофондовете”. Като плюс той отчита идването в България на еврокомисария по науката Моедаш и еврокомисаря по образованието Наврачич. А на 19 февруари 2015 г. се подписа оперативната програма с Еврокомисията, припомни още Тодор Танев.

Партньорските проверки през май и септември минали идеално. Били осигурени парите и разписани честни правила за провеждане на предстоящите конкурси по всичките оси на оперативната програма, както и за създаване на центрове за върхови постижения и центрове за компетентности. За широката публика звучи скучно, но парите от ЕС са много и с това са свързани надеждите на българските учени да догонят колегите си по света като материално осигуряване и адекватни условия за работа.

“България има нужда от реформи в областта на висшето, професионаното и общоучилищното образование. За технологичното развитие има нужда от много по-добра връзка между научните изследвания и иновациите. Няколко са сферите, в които има належаща нужда в катки срокове да се направят решителни реформи, за да се подобри и икономиката на страната, и животът на хората. За да се реализират тези реформи, са необходими организация и финансови ресурси. Оперативната програма играе роля както да подпогне планирането на тези процеси, така и със съществен финансов ресурс”. Така обясни важността на оперативната програма за България проф. Денков за “24 часа” през септември 2014 г. Днес продължава да е твърдо на тези позиции. Освен това е убеден привърженик на рейтинговата система на висшите училища като “изключително полезен иструмент по отношение на качеството на обучение”.

Освен с опита, който има в управлението на образованието, проф. Денков е прочут в академичните среди с един друг факт - той е един от учените с най-сериозни публикации и най-много цитирания в света от университета, обяснява ректорът на СУ “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков. Според него това е добрият избор за служебен министър.

Проф. Денков е доктор на науките. Занимава се с получаване, охарактеризиране и приложение на нови материали с приложение в различни области на икономиката - нано- и микрочастици за фармация, строителни материали, хранителни системи. Специализирал е в Япония и Швеция.

Автор е на повече от 130 научни публикации с голям международен отзвук в научната литература. Ръководил е над 30 международни научни и научно-приложни проекти. Единият например бил за получаване на пориозни керамични материали, които се използват за изолация на сгради.

През 2010 г. Той получи наградата “Питагор” на министерството и образованието за високи научни постижения в областта на физико-химията, пак свъзрани с получаване на нови вещества и различни приложения.