“Влизам в подредена къща”, казва служебният финансов министър.

Ако попитате служебния финансов министър Кирил Ананиев кои са най-напрегнатите му дни в годината, той ще ви погледне с недоумение иззад очилата си и искрено ще възкликне: “Е, как кои? Когато в парламента се обсъжда бюджетът.”.

И ще добави: “Обаче след като стане факт, следва едно кратко затишие, подобно на оня стар виц: “ Има нещо хубаво да те боли зъб, защото като ти мине, е същински рай”.

“Раят” за Ананиев обаче свършва бързо, защото броени дни след това започва изпълнението на стария и работата по новия бюджет. И по “големия” - на държавата, и по “малките” - на НОИ и на здравната каса. А всички са единодушни - “Кирчо знае всяка цифра в тях и всеки лев - и който влиза, и който излиза от хазната. “Изял” е бюджетитe е от кора до кора”. И така... от 1998 г., та досега.

“Бюджетаря”, както всички наричат Ананиев, “прави” финансите на държавата оттогава. Най-често от позицията на зам.-финансов министър.

“Влизам в подредена къща”, каза с меката си усмивка той, като пое щафетата от Владислав Горанов. А в “къщата” той познава всички и всички го познават.

“Някой да е виждал Кирчо без костюм и вратовръзка”, възкликна негова колежка от финансовото министерство, от която поисках “малко по-неформална снимка” на служебния финансов министър. Никой от колегите му, помолени за същото и разровили архивите си, не откри такава.

“Деликатен, възпитан, винаги във форма.” Това казва за него всеки, който го познава. А най-“лошото”, което може да се чуе, е: “Много е “стиснат”, когато дава държавни пари”

Това последното го знае всеки - дори бивши финансови министри, когато са били изкушени да “развържат кесията”. А най-вече - кметове, ректори на висши училища, управители на болници... Изобщо, хора, поискали повечко субсидия, или нещичко отгоре за извънредни харчове.

Ананиев не обича да води лични разговори и за живота му извън финансите се знае малко. Съпругата му Жасмина работи от дълги години в МВнР, сега е в Македония. Синът му работи в болница “Токуда” и вече успя да му “подари” две внучки.

В отбора на “заклетите” пушачи е. Обича морето, реди колекции картини и се радва на макети на кораби и корабчета.

За първи път Ананиев прекрачва прага на финансите през 1980 г. Логичен избор за влюбен в сметките и цифрите човек, току-що завършил “Финанси и кредит” в УНСС. Бавно и без припряност минава всички “стълбички” на йерархията в него. Първата му началническа длъжност е през 1994 г. - става шеф на Главно управление “Държавни разходи”. На този пост остава до 1996 г., когато е изпратен в Женева като завеждащ “Финансово - административна служба” в Постоянното ни представителство в ООН. След две години “изгнание” се връща - отново във финансите, като зам.-министър в кабинета на Иван Костов. Очевидно този пост му пасва и е оценен, след като трима разноцветни премиери избират да работят с него - тъмносиният Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и червеният Сергей Станишев.

Първият финансов министър, който не го долюбва, се оказва Симеон Дянков. Той му показва “червен картон” с мотива да дойдели млади хора. По време на тази принудителна пауза в кариерата си Ананиев е секретар по финансовата политика на тогавашния президент Георги Първанов.

Когато кабинетът “Борисов-1” е сменен от кабинета “Орешарски”, всички очакваха, че Ананиев ще бъде титуляр във финансите. И са изненадани, когато това не става. Казват, че Сергей Станишев бил “твърдо против”

Орешарски обаче прави елегантен байпас и назначава Ананиев като съветник в политическия си кабинет.

При поредната кабинетна смяна - “Борисов-2”, наследникът на Дянков Владислав Горанов поправя грешката и Ананиев се връща. В стария си кабинет във финансовото министерство. Отново като заместник-министър. До петък, 27 януари 2017 г., когато вече е финансов министър. Засега служебен и за два месеца.