Светът днес е претоварен от проблеми. Политиците изглеждат объркани и разстроени.

Но никой проблем днес не е по-спешен от милитаризацията на политиката и новата надпревара във въоръжаването. Да бъде спряна и върната назад тази разорителна надпревра, трябва да е наш върховен приоритет.

Настоящата ситуация е прекалено опасна.

Все повече войски, танкове и бронетранспортьори се прехвърлят в Европа. Силите и оръжията на НАТО и Русия, които обикновано бяха разгръщани на разстояние, сега са поставени близо едни до други, сякаш за пряка стрелба.

Докато държавните бюджети трудно посрещат основни социални потребности на хората, военните разходи растат. Лесно се намират пари за усъвършенствани оръжия, чиято разрушителна мощ е сравнима с тази на оръжията за масово унищожение; за подводници, от които един залп е способен да опустоши половин континент; за противоракетни системи, които минират стратегическата стабилност.

Политиците и военните лидери звучат все по-войнствено, а отбранителните доктрини – по-опасно. Коментатори и телевизионни личности се включват в този войнствен хор. Всичко изглежда така, сякаш светът се подготвя да война.

Би могло да бъде различно

Във втората половина на 80-те години, заедно със САЩ, ние подехме процес на съкращаване на ядрените въоръжения и снижаване на ядрената заплаха. До днес, както и Русия и САЩ отчетоха на конференция за ядреното неразпространие, 80% от ядрените оръжия, натрупани в годините на студената война, са снети от въоръжение и унищожени.

Ничия сигурност не бе принизена, а опасността от ядрена война, предизвикана от техническа повреда или случайност, спадна.

Това стана възможно, преди всичко, поради разбирането на лидерите на основните ядрени сили, че ядрена война е недопустима.

През ноември 1985 година на първата си среща на високо равнище в Женева, лидерите на Съветския съюз и САЩ заявиха: „Ядрена война не може да бъде спречелена и не трябва никога да бъде водена. Нашите две страни няма да търсят военно превъзходство”. Тази декларация беше посрещната с въздишка на облекчение в цял свят.

Спомням си заседание на Политбюро през 1986 година, на което беше обсъждана отбранителната доктрина. Предложеният проект съдържаше и следното: „Да се отговори на нападението с всички налични средства”. Членове на Политбюро възразиха против тази формулировка. Всички се съгласиха, че ядрените оръжия трябва да служат само на една цел: предотвратяване на война. И че крайната цел би трябвало да бъде един свят без ядрени оръжия.

Да се изтръгнем от порочния кръг

Днес обаче ядрената заплаха отново изглежда реална. Отношенията между големите сили вървят от лошо към по-лошо вече няколко години. Привържениците на трупането на оръжия и военно-промишлените комплекси потриват ръце.

Ние трябва да пречупим тази ситуация. Необходимо е да възобновим политическия диалог, насочен към съвместни решения и съвместни действия.

Има възглед, че диалогът трябва да се съсредоточи към борба против тероризма. Това наистина е важна, неотложна задача. Но тя не е достатъчна за сърцевина на нормални отношения и евентуално партньорство.

Фокусът би трябвало още веднъж да падне върху предотвратяването на война, укротяване на оръжейната надпревара и намаляване на арсеналите. Целта би трябвало да е съгласие не само за равнищата и таваните на ядрени въоръжения, но и за противоракетната отбрана и стратегическата стабилност.

В съвременния свят войните трябва да бъдат поставени извън закона, защото нито един от глобалните проблеми, пред които сме изправени, не може да бъде решен с война – нито бедността, нито околната среда, миграцията, нарастването на населението или недостигът на ресурси.

Първата стъпка

Аз приканвам членовете на Съвета за сигурност на ООН – органът, който носи първостепенна отговорност за международния мир и сигурност – да направят първата стъпка. По-точно предлагам Съветът за сигурност да се събере на равнище държавни глави и да приеме резолюция в дух, че ядрена война е недопустима и никога не трябва да бъде водена.

Мисля, че инициативата за приемане на такава резолюция би трябвало да дойде от Доналд Тръмп и Владимир Путин – президентите на двете страни, които разполагат с над 90% от ядрените арсенали в света и следователно носят особена отговорност.

Президентът Франклин Д. Рузвелт бе казал, че една от основните свободи е свободата от страха. Днес милиони хора чувстват бремето на страх, а основна причина за него са милитаризмът, въоръжените конфликти, оръжейната надпревара и ядреният Дамоклев меч. Да бъде отърван светът от този страх означава хората да станат по-свбодни. Това би трябвало да се превърне в обща цел. Тогава много други проблеми ще бъдат по-лесни за преодоляване.

Сега е времето да се решава и действа.