Сетивата на растенията не функционират по същия начин като човешките, но представителите на флората имат зрение, слух, осезание, те са способни да реагират и дори мислят.

Растенията имат богат набор от сетива - те реагират на различни явления като химикали, гравитация, налягане, светлина, влага, зарази, температура, концентрации на ксилород и въглероден диоксид, парзити, заболявания, физически смущения, звук и допир.

Растенията използват клетките се така, както ние хората използваме очите, ушите, устата и носа си. Те улавят електрохимични сигнали от околната среда, обработват тази информация, освобождават хормони и електрохимични сигнали, които провокират реакция.

Някои растения използват една своя клетка, за да фокусират светлина в друга клетка, а след това обработват тази информация и я използват, за да реагират на околната среда (например, за да пораснат). Дали това всъщност не би могло да се окачестви като зрение? В по-широк смисъл – да, въпреки че фоторецепторите не функционират еднакво при хората и растенията.

Същото се отнася и за обонянието, звуците и допира.

Някои растения например усещат насекомите по листата си и ги свиват като един вид защитен механизъм.

По същия начин някои малки цъфтящи растения “чуват” когато някой ги тъпче, усещайки вибрации. В резултат те отделят химически вещества, за да се защитят.

Плодните растения “подушват“ химическия феромон етилен, отделян от гниещите плодове и реагират като ускоряват процеса на узряване на собствените си плодове, така че всички да достигнат зрялост едновременно.

Растенията дори комуникират с други организми, като гъбите (дърветата комуникират едно с друго на определено разстояние, изпращайки съобщения с помощта на корените си чрез гъбите). Тоест, не само че растенията реагират на околната среда чрез сетивата си, някои са способни на междувидова комуникация.

Целта на това поведение е да помогне на вида да оцелее. То всъщност е продукт на еволюцията. Растенията, които реагират на слънцето и растат по посока светлината оцеляват и процъфтяват, същото важи и за тези които комуникират с други дървета чрез гъбите - това им помага да усетят все още далечната опасност.

Колкото по-добре реагира организмът и колкото по-добре успява да си сътрудничи с други видове, толкова по-големи са шансовете му да оцеле Понякога (както добре знаем от токсичните растения и хора) съвършената защита или нападението също увеличават шансовете за оцеляване.

Факт е, че растенията реагират на болка. При косенето на тревата, тя отделя стрес хормон, който предупреждава другите представители на вида да внимават. Да, ароматът на прясно оксена трева е аромат на страх и терор.