Само от добрата воля на депутатите в следващия парламент зависи дали ще бъде взето решение по резултатите от референдума за мажоритарен избор на народни представители в два тура с абсолютно мнозинство, за задължително гласуване и за намаляване на партийните субсидии на лев на глас на парламентарни избори. Тълкуванието е на юристи, според които за 44-ото Народно събрание не възниква задължение за решение, тъй като волята да има национално допитване по тези въпроси е на депутатите в 43-ия парламент. Противни мнения също се срещат.

Към момента сегашният парламент не може да се произнесе по референдума, тъй като решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за незадължителен характер на резултатите от него се обжалва в съда от инициатора му - "Шоуто на Слави". Според ЦИК общо 12 027 гласа не достигат, за да има задължителен характер референдумът. В допитването на 6 ноември м.г. са участвали 3 488 558 души по броя на намерените пликове в урните, а за да станат задължителни решенията, бяха нужни поне 3 500 585 гласа. Иначе мнозинството е отговорило с "ДА" и на трите въпроса. Заради съдебната жалба според юристи в момента не тече тримесечният срок, в който парламентът трябва да вземе решение по предмета на референдума.

След като Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата, ЦИК ще прати решението си за резултатите от референдума в Народното събрание, което се очаква да съвпадне с времето, в което няма конституиран парламент. Очаква се сегашното Народно събрание да бъде разпуснато в края на месеца, а парламентарните избори да са в края на март или началото на април. Решението на ЦИК може да е и в двете посоки - че референдумът няма задължителен характер, или обратното, ако повторното преброяване докаже повече от 3 500 585 гласували на него. По закон в първия случай депутатите могат да решат каквото искат за мажоритарния вот, задължителното гласуване и партийните субсидии. Във втория - волята на народа трябва да стане закон.

Имало (ли) е референдум 

"Следващият парламент не може да бъде обвързан с действията и волята на предходните, тъй като в него може да има различна политическа воля. Внесените законопроекти, които не са одобрени и на второ четене до разпускането на Народното събрание, не се догласуват от следващото, нали така?", коментира пред "Дневник" бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров. Според него 44-ият парламент няма да бъде обвързан с допитването.

Освен това в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, е записано, че до три месеца по резултатите от референдума, когато те нямат задължителен характер, се произнася органът, до който е отправена подписката за национална гражданска инициатива. В случая това е 43-ият парламент.

Според юриста и бивш депутат от десницата Екатерина Михайлова в закона не е уреден казусът с решение по референдума при смяна на парламенти. Заради това политиците не можело да се направят, че е нямало референдум. "Според мен следващият парламент трябва да се произнесе по резултатите от референдума, а сроковете за това текат от датата на конституирането му", заяви Михайлова пред "Дневник". На същото мнение е и депутатът от ДПС Четин Казак - че следващите депутати трябва да вземат решение по референдума, независимо от това какво е то.

Според юриста от "Атака" Явор Нотев, който е и зам.-председател на сегашното Народно събрание, процедурата, започнала в парламента, взел решението за референдума, няма да бъде доведена докрай. Той обаче не пожела да коментира какво следва. Депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев обясни пред "Дневник", че парламентарната му група е предлагала законови поправки, с които да се разреши този казус, но те не са били одобрени. От думите му се разбра, че според сегашните разпоредби следващият парламент няма правно задължение да се произнесе по референдума, макар че по волята на избирателите трябва да го направи.

"За съжаление от правна страна въпросът е спорен. От политическа страна обаче не е спорен - защото това е волята на хората и тя трябва да бъде отчетена от законодателния орган", заяви председателят на правната комисия в този парламент и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. От думите му се разбра, че следващият парламент трябва да зачете резултатите от допитването.

Казусът нямаше да съществува, ако Бойко Борисов не беше подал оставка или ако "Шоуто на Слави" не бе обжалвало резултатите от референдума в съда, твърдят юристи.

Каква воля демонстрират политиците 

Дори и да няма решение по референдума, волята на народа може да бъде отразена чрез законодателни инициативи. Нужни са поправки в Изборния кодекс, в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в Закона за политическите партии или актуализация на държавния бюджет.

Единствената политическа сила, демонстрирала ясна подкрепа на идеята за мажоритарен избор на народни представители в два тура, е ГЕРБ. Депутатите от партията на Бойко Борисов внесоха проект за поправки в Изборния кодекс за въвеждане на мажоритарен избор на народни представители, но не веднага след референдума, а два месеца по-късно, което почти съвпадна с края на този парламент. Това бе разтълкувано като акция за начало на предизборната кампания. Преди празниците независимият депутат Георги Кадиев внесе проекта за мажоритарен избор на депутати, написан от омбудсмана Мая Манолова и сценаристи от "Шоуто на Слави". В петък правната комисия обаче отказа да разгледа и двата проекта.

Депутатите имаха и не една възможност да намалят партийните субсидии, които в момента са 11 лева на глас на последните парламентарни избори за политически формации, събрали подкрепата на повече от 1% от гласувалите. Сумата на държавно финансиране за партиите не бе променена при приемането на бюджета за 2017 г. В парламента не се разглеждат и два внесени законопроекта, които предвиждат по-ниски субсидии. Единият е на независимия депутат Велизар Енчев и предвижда 5, а не - 11 лева на глас. Другият е на Реформаторския блок и предвижда намаляване на размера на финансирането при определен брой гласове на изборите.