Ердоган и днес е най-могъщият човек в Турция. Но иска още повече власт. И очевидно забравя, че в такъв случай еднолично ще носи отговорност за всички провали в страната си, пише коментаторът на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Петер Щурм, цитиран от Дойче веле.
Ако решим да анализираме ситуацията в Турция единствено в политоложката лаборатория, ще се натъкнем на един изключително интересен сценарий. Една страна, която е разкъсана по всички азимути, си позволява лукса да преобърне с главата надолу цялата си политическа система и авантюристично да връчи съдбата си в ръцете на един-единствен човек. Тази процедура се нарича за благозвучие "конституционна реформа".
Дори в нормални времена такива промени са силно проблематични - и то не само заради принципите на демокрацията. А днес времената не са нормални. Различни терористични групировки атакуват Турция, а включително и поради това икономиката на страната е в криза. Положението се влошава още повече заради целенасоченото изолиране на част от турския народ, което провежда правителството в Анкара.
Тръпката на вождизма
Президентът Ердоган няма как да си затвори очите пред тази реалност. Но си остава негова тайна как смята да се справи еднолично с всички тези проблеми. Защото Ердоган се стреми тъкмо към еднолична власт - упорито и от много години насам. И вече успя да стане най-могъщият човек в страната. В същото време обаче в Турция нищо не отива към по-добро. Точно обратното дори: нещата се влошават. Дали Ердоган не признава поне пред себе си, че носи част от вината за случващото се? Или най-малкото - че не е в състояние да го промени?
Едва ли. За хора като Ердоган тръпката на вождизма е тъкмо в това, че формално не се отчитат пред никого. Всички вождове (а днес по света има немалко) винаги и с охота си затварят очите за рисковете. Но когато решенията се взимат единствено и само от тях, всички провали са също тяхна еднолична вина. И с течение на времето постепенно им свършват пешките, които могат да пожертват, за да отклонят вниманието от собствения си провал или поне от собственото си неумение.
Една малка надежда
Тъжно е, че турските парламентаристи се включиха в гигантския експеримент, наречен "създаване на вождистка държава". Защото по този начин те са на път собственоръчно да се обезвластят. Остава ни една-единствена (вярно, твърде бегла) надежда: че ще бъде свикан референдум, на който народът все пак ще спре новата конституция. А в това време западните приятели на Турция ще продължат да следят случващото се в тази страна. С напрежение и твърде безпомощно.
