Последните часове от живота на Омар Наиф вероятно са били ужасни. Тялото на 51-годишният член на организацията “Народен фронт за освобождение на Палестина” (НФОП) бе открито сутринта на 26 февруари 2016 г. в задния двор на палестинското посолство на бул. “Джеймс Баучер” в София. Все още с признаци на живот, но очевидно с множество травми по тялото, Омар лежи в локва кръв под малкия и единствен балкон на третия етаж на гърба на сградата, когато е открит от служител на палестинската мисия. Издъхва след агония, продължила около два часа. Лансираната още същия ден версия за самоубийство изглежда невероятна, защото корав член на НФОП никога не би се самоубил със скок от третия етаж. Най-малкото защото това не е сигурен и ефективен начин да сложиш край на живота си.

Днес, близо година след инцидента, “24 часа” разполага с фактите и изводите от окончателната експертиза за смъртта на Омар. Аутопсията, данните от балистиката и химическият анализ, а също наличието на видеокадри и намерени собственоръчно написани писма хвърлят светлина върху много от въпросите. И със сигурност поставят нови, но при всички положения правят картината по-ясна.

Онази сутрин на 26 февруари смъртта на Омар Наиф става повод за безброй обсъждания, разкази и версии сред палестинската и арабската общност в България, а и по света. Десетки арабски телевизии, стотици сайтове и вестници пускат материали по темата. По-късно “Ал Джазира” дори предава на живо погребението на Омар, а след това прави и документален филм - разследване с разкази на свидетели, множество възстановки, експертизи и документи.

В деня на смъртта на Омар в Дженин на Западния бряг, откъдето той е родом, и в ивицата Газа са организирани многолюдни шествия. Никой не вярва на официалната теза за смъртта. Всички търсят дългата ръка на израелския Институт за разследване и специални задачи. Накратко, Мосад.

Израелците търсят Оман Наиф заради убийство на техен гражданин, извършено през 1986 г. Тогава Омар е 22-годишен член на НФОП, а в операцията участват брат му Хамза и още един палестински младеж. И тримата са арестувани, осъдени и хвърлени в затвора “Аялон”. Омар обаче обявява гладна стачка, преместен е в болницата във Витлеем и успява да избяга. Първо отива в Сирия, където Народният фронт има база, а в началото на 90-те пристига в България, където живее и работи чичо му. Остава у нас, жени се, раждат му се деца, живее мирно и тихо в апартамент в кв. “Банишора”, работи в магазина си на ул. “Симеон” до Женския пазар. И така 22 години. В един декемврийски ден на 2015 г. всичко се променя.

До българските власти е отправено искане от Израел Омар Наиф да бъде предаден за доизлежаване на доживотна присъда. Преди полицейският екип да дойде у тях с прокурорска заповед за задържане, Омар изчезва.

В този момент представители на палестинската общност се обръщат към “24 часа”, тъй като съпругата на Омар и трите му деца са български граждани и това прави казуса с предаването му твърде деликатен. Още повече че са минали 20 години - срокът за давност според законодателството в България. Така за първи път името на Омар Наиф се появява в българските медии.

Окончателната експертиза: Натровен с метформин, Омар скочил от балкона

“Причината за смъртта на Омар Наиф са конкуриращи се причини на метформиново отравяне и мастна емболия като резултат от травматични увреждания вследствие на падане от високо.”

Това гласи окончателното заключение от съдебномедицинската и токсикологичната експертиза. В търсене на истината за инцидента следователите нищят първо падането от балкона. Дали е станало по невнимание, възможно ли е да е паднал, без да иска, сам ли е скочил, дали не го е бутнал или хвърлил някой?

Версията за случаен инцидент е отхвърлена почти веднага, защото малкият балкон над третия етаж на посолството е с много висок парапет, така че Омар не би могъл да падне по невнимание дори ако се облегне напред.

Така идва ред на версията за насилствено изхвърляне на тялото и ето какво пише в експертизата:

“За проверка на тази хипотеза беше извършен допълнителен оглед на мястото на произшествието от двама следователи и един експерт. Установи се, че от стаята на балкончето се излиза през врата, широка 40 см, и това може да стане само странично. Следователно невъзможно е тялото да е пренесено през тази врата от един или повече хора и изхвърлено през парапета. Даже и това да е станало по някакъв начин, малка е вероятността тялото да падне върху краката си, както свидетелства медицинската експертиза. Заключение: хипотезата за насилствено изхвърляне на тялото през парапета на балкончето е невъзможна и се отхвърля.”

Според експертите Омар Наиф сам е преминал парапета на балкончето и е скочил. Това за тях изглежда единствено вероятната хипотеза. За това, че при скока Омар се е приземил на крака, свидетелстват пораженията върху тялото, описани при аутопсията:

“Травма на опорно-двигателния апарат с разчленяване на дясната кръстно-хълбочна става със счупвания на контактуващите повърхности между кръстната и хълбочната кост, хоризонтално счупване на десния клон на срамната кост, изкълчване на дясната тазобедрена става, открито счупване на глезенната става, счупване на пета предходилна кост в средната й част, охлузвания и кръвонасядания на десния горен крайник в лакътната област и на дясно коляно...”

По тялото са установени и множество други фрактури и контузии - счупени череп и ребра, вътрешни кръвоизливи и засегнати органи.

Остава въпросът какво е накарало Омар Наиф да скочи Със сигурност това е бил възможно най-високият балкон в посолството, но височината е такава, че не би гарантирала сигурна смърт. И Омар го е знаел много добре. Както става и в действителност, той не умира веднага, а се мъчи поне два часа. Човек с нормален разсъдък не би избрал подобен начин за самоубийство.

Със сигурност това е бил възможно най-високият балкон в посолството, но височината е такава, че не би гарантирала сигурна смърт. И Омар го е знаел много добре. Както става и в действителност, той не умира веднага, а се мъчи поне два часа. Човек с нормален разсъдък не би избрал подобен начин за самоубийство.

Както е отбелязано и в документите на следствието, 51-годишният палестинец “не е боледувал от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не се е водил на отчет в психиатрично заведение. Не е имал интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране”. От тази витиевата формулировка би трябвало да се разбира, че ако е разсъждавал нормално, Омар не би скочил. Защо обаче го е направил, е нещо, което продължава да безпокои разследващите и те започват да търсят друго обяснение. И не след дълго го намират:

“При допълнитело проведените токсикохимични и хистологични изследвания се установи отравяне с метформин: концентрация в кръвната проба (взета при аутопсията) 188 mg/ml, многократно надвишаваща терапевтичната област (0,1-1,3 mg/ml) и токсичната област (5-10 mg/ml).”

В същата експертиза от химическия анализ на биологичните проби, взети от трупа на Омар, е направен изводът, че “метформинът е приет в интервал между 2 и 4 часа преди настъпването на смъртта, като в този период постепенно се е разгръщала и задълбочавала интоксикацията”.

Метформинът е антидиабетично средство, Омар го е пиел от известно време, за да си контролира нивото на кръвната захар. В показанията на това лекарство пише, че при приемането му трябва да се има предвид, че макар и рядко, то може да доведе до млечна ацидоза, която да се развие до животозастрашаващи размери, например кома и фатален край, в 50% от случаите.

Признаците за това се проявяват като ефекти върху стомашно-чревния тракт - гадене, повръщане, диария и болки в корема. При тежко изявена млечна ацидоза вече се наблюдават мускулни болки и спазми, хипервентилация, замъгляване на съзнанието и изпадане в кома до няколко часа.

В листовката към лекарството пише още, че интоксикацията с метформин увеличава риска от млечна ацидоза и при съмнение за предозиране например с намерение за самоубийство пациентите незабавно трябва да се отведат в болница.

Очевидно при концентрация на метформин от 188 mg в кръвта, когато токсичната област е 5-10 mg, Омар Наиф е бил в състояние на замъглено съзнание.

Другите белези от натравянето са открити още в деня на смъртта - няколко места със следи от повръщано в стаята и коридора и следи от пристъпи на диария в банята

Освен метформин в кръвта на палестинеца е намерено наличие на зопиклон и еторикоксиб, но тези медикаменти, изглежда, са взети много по-рано. В кръвта няма следи от алкохол (етанол, метанол).

От материалите по дознанието става ясно, че всички медикаменти са били използвани приживе от Омар за лечение на заболяванията му и че всичките са донесени от съпругата му по негова молба. В заключителната експертиза обяснението на специалистите е следното:

“Желанието на Омар Наиф е било да постигне смъртен изход, но това не във всички случаи е резултат на психична болест. Понякога това решение се взема от индивида като единственото възможно, без да се търсят алтернативи, и се пристъпва към осъществяването му, без да се търси помощ, но е напълно възможно да е имал известен афективен лабилитет, имайки предвид промяната, настъпила в живота му през последните месеци, и угрозата да бъде екстрадиран от България, евентуална раздяла със семейството и изправянето му пред съдебните власти е довело до покачване нивото му на стрес. Всъщност онова, което вероятно е в основата на взетото решение, е не само високото ниво, но и прекалено дългият период на стрес, който го е изчерпал и уморил въпреки доста силния му характер. Появява се своеобразна астенизация на психиката. Вероятно у него се е породила в един момент липсата на перспектива, умора, изчерпване и усещане за безизходност. В такова състояние той е взел тежкото решение да се самоубие. Първоначално е приел смъртоносна доза от препарата метформин. Вероятно поради появилите се белези на интоксикация и страничните ефекти от това е решил да скочи от голяма височина. Резултатът и от двете действия би довел до сигурна смърт. По досъдебното производство няма факти, които да насочват да се мисли за склоняване към самоубийство на Омар Наиф. Той е извършил суицидния опит сам вероятно поради по-горе описаната умора, астенизация и мисли за безизходност от продължилия дълго време стрес поради неблагоприятни ситуации в живота му... На този фон да се вземе решение “да приключи всичко”, всъщност е много реалистично и съвпада с генезиса на суицида “да се реши веднага нетърпимо болезнена ситуация”, и нашата преценка е, че това вероятно е бил механизмът за вземане на решение за суицидни действия...”

Мислил ли е Омар Наиф за смъртта през тези два месеца, докато се е укривал в посолството, и защо експертите смятат, че има момент на астенизация - състояне, което се наблюдава при хора, дълго време подложени на силен стрес?

Отговорът се крие както в снетите свидетелства на хората, контактували с него, така и в писмата или по-скоро бележките, които самият той написал по време на двумесечното си самоволно затворничество в сградата на палестинската дипломатическа мисия.

След като търси убежище в посолството, Омар е настанен в стая на третия етаж. Не след дълго обаче изявява претенции да бъде преместен. Твърди, че стаята му е много малка и с нисък таван, има пристъпи на клаустрофобия, сякаш е в затворническа килия. Предпочита да спи на канапето в салона на първия етаж и казва, че там се чувства най-добре. Постепенно започва да развива фобии, защото вечер в посолството няма никого освен него. Мисията не поддържа вътрешна охрана, нито система за сигурност и видеонаблюдение. Омар се оплаква, че нощем чува шумове в двора, а вратата му не се заключва.

Затова решава да се обърне към посланика д-р Ахмед ал Мадбух. Намира един празен плик за писмо и на гърба му излага в подточки притесненията си. По-късно следват и други писма, като всички те са преведени от арабски на български език и приложени към делото.

“Доктор Ахмед, в името на пречистите кърви и мъките на нашия народ се обръщам към теб:

1. Искам ключ от салона, за да си заключвам вратата нощем, като спя.

2. Първият на прицел е Омар, а вторият е посланикът, след като дойдоха в посолството.

3. Имам съмнения относно обстановката.

4. Ти си единственият борец, към когото се обръщам, за да кажа, че трябва да се заключват вратите нощем, за съжаление, имам съмнения, за които ще ти кажа по-късно, които имат за цел да накърнят твоята героична и очаквана позиция. Моля те, помисли за сигурността и целостта на Омар. Ти, ти единствен, а впоследствие ще ти обясня всичко, което ме подтикна да пиша.

5. Когато нещата приключат, ще изпълня своя морален дълг, ти си първият и най-важният, който подкрепи моята позиция, която не е лична, а е патриотична.

6. Каквото съм ти писал, е между мен, теб и героите мъченици...”

Във второто писмо на Омар има много повече информация, но от стила и начина на изразяване изглежда като че ли параноята му се е усилила.

“Ал Мадбух, искам да благодаря за вашите усилия по отношение на мен, всичко, което стана, го забрави и не мисли за него. Аз ти се ядосах, прости ми, нямам сили да пиша.

Българите заговорничат и израелецът и долният палестинец. Мамдух игра срещу вас, той е лъжец и мисля, че е израелски агент. Апаратът трябва да го арестува. Обича парите много и тук има нещо за разузнаването. Всичките му връзки са с наркоманите. Той работи при българите и им предава арабите. Отвори това... изпращам ти писмо..." Следва рисунка, която предизвиква доста главоблъсканици не само у следователите, но и сред хората в посолството. Скицата наподобява нещо като кресло или стол с нискоспусната облегалка, може би диван... Според други тълкувания е нарисувана част от стая с указание къде би могъл да скрие друга бележка..

Споменатият като израелски агент е представителят в посолството на палестинските служби за сигурност Мамдух Зидан. Мамдух Зидан, представителят на палестинските служби в София. Кадърът е на "Ал Джазира" В разследването си екипът на “Ал Джазира” му отделя специално  внимание. Не само пуска негови снимки, но описва и част от дейността му по случая с Омар. “Ал Джазира” твърди, че Мамдух Зидан е пътувал спешно до Истанбул, за да се срещне с някого по случая на Омар. Телевизията посочва още, че в България е имало визита на делегация от офицери на палестинското разузнаване. Показани са техни снимки и имена. Според материала е бил разработен и предложен план за извеждането на търсения от Израел палестинец през Сърбия. Омар обаче попитал хората от службите дали могат да му дадат 100% гаранции за операцията. Когато те му казали, че в тази работа няма 100% гаранции, той отказал да пътува.

В едно от посланията си Омар Наиф пише за операциите, в които е участвал и че ако бил проговорил, всички от групата му щели да бъдат вкарани в затвора най-малко за 10 години, но никой не пострадал заради твърдостта му. От писанията му се разчита още: “30 операции и 40 ареста Извършителят на най-добрата партизанска операция Моята група не бе арестувана, свободни са и до днес Не бива да ме съдят като престъпник в България Цялата ми битка беше справедлива Решението на въпроса е лесно, важното е само моралът. Важното е да остане интифадата, палест... Освобождение..."

След което е добавил:

Моля листът да бъде предаден на Народния фронт, за да го запазят, докато се разкрие мръсният заговор - вътрешен, а не външен или на българите - те е ясно, че са пропаднала държава, за съжаление.

Да живее Ал Хаким, да живее Левски, да живее Ахмед Ясин и Абу Али Мустафа.

Обичах България - послание до българите, знаете добре моята репутация, а Мамдух, големият ви агент, ще плати скъпа цена влезе в дома ми презреният израелски шпионин 100% няма да изтрае дълго. Ще се разкрие къде е падналият ще бъдеш убит, предателю...”

В това на места несвързано послание се открива и нещо като предсмъртно завещание:

“Погребението ми да е в Бояна при малкия Хамза, милия ми син...”

И накрая всичко завършва така:

“Да живее Палестина, да живее Народният фронт за освобождение на Палестина! Долу заговорниците! Нека не заспиват очите на страхливците! Омар”

Външна камера записала времето на скока и агонията

В материалите по досъдебното производство са приложени данни и анализ от видеоизображения, регистрирани от три странични камери на жилищна сграда с паркинг в съседство до посолството. Камерите са насочени към участъци от улицата пред охранявания обект и само една от тях хваща малка част от двора и сградата на посолството. Установено е, че видеосистемата записва изображения, ако регистрира някакво движение в зрителното поле на камерите. През тъмната част на денонощието тя работи с максимално усилване на сигнала в черно-бяло изображение. Сутрин превключва автоматично на цветна картина. При експертизата е установено още, че часът, който е копиран във видеокадъра, се отличава от реалното астрономическо време с 1 час и 8 минути. Вероятно заради настройките на охранителната система, които са правени без да отчитат смяната на лятно и зимно астрономическо време. Тоест ако камерата показва 2 ч и 8 мин, това отговаря на реално време 1 ч и 0 мин.

На записите се наблюдава обичайното преминаване на хора и коли, а в нощта на инцидента няма никой, който да се е задържал край посолството или да е влязъл вътре. В двора на посолството обаче е монтирана система за осветление, която реагира на движение. Следователите следят записите на камерите от 1 ч след полунощ на 26 февруари до сутринта, когато е намерено тялото на Омар, и откриват, че светлината в двора на посолството се е включила за пръв път в 5,40 ч. По всяка вероятност това се е случило в момента, в който Омар е скочил от балкона. Камерите на съседната сграда не са регистрирали самия скок, само светването на лампата в двора. Две минути по-късно осветлението угасва, но на записа на камерата там, където са цифрите за обозначението на датата, се появява неподвижна тъмна сянка, която не е регистрирана на предходните кадри. Според следователите това е тялото на Омар, вече паднало на земята. След още седем минути неподвижната до този момент сянка помръдва. В заключението е описано, че това наподобява опитите на лежащо тяло да се обърне с движение на раменете и ръцете. 8 минути преди 6 ч същото движение се повтаря и така още три пъти през две-три минути.

В 6,06 ч се вижда как сянката се мести, влачейки се наляво в кадъра, след което остава неподвижна, и отново следват четири опита за движение в различни интервали между 10 и 20 минути.

В 7 ч сутринта видеосистемата превключва на дневен режим и изображението става цветно. Малко след това се вижда и появата на първия служител на посолството, а сянката на лежащия човек в двора помръдва отново.

В 7,10 ч се забелязва движение на крайниците на лежащия човек, а в клоните на дървото зад цифрите 02 на видеокадъра се вижда второ изправено лице, което подхожда към падналия, навежда се над него, обръща се и се отдалечава, говорейки по мобилен телефон.

Две минути по-късно се вижда как лежащото лице повдига ръце и сгъва крака, след което ги отпуска, към него се приближава друго лице с тъмно палто, навежда се и прави движения, наподобяващи завиване, след което човекът с тъмното палто отново се отдалечава, говорейки по телефона.

В 7,21 ч към тялото подхождат 3 лица с тъмни дрехи, които го повдигат и отнасят извън полезрението на камерата.