От транссексуалните не може да се изисква да претърпят операция за смяна на пола, за да им бъде призната такава юридически.
Това постанови Върховният касационен съд (ВКС), макар да подчертава, че трябва да е налице сериозно и осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол, което се доказва със започнала хормонална терапия, предаде "Правен свят".
Делото стигна до ВКС по жалба на Т. Б., която обжалва решение на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата ѝ за промяна на пола от женски в мъжки.
Градският съд заявява, че Т. Б. не може да бъде задължена да се подложи на операция за смяна на пола, но следва да докаже, че провежда психо-терапевтично и хормонално лечение, които са сигурен показател за сериозността на желанието ѝ и степента на осъзнатост на намерението ѝ да се реализира като човек от другия пол.
Магистратите от СГС смятат молбата за смяна на пола за преждевременно заведена и посочват, че няма пречка при последващо успешно провеждане на хормонална терапия и предпоставки за извършване на операция за смяна на пола, тя да бъде уважена.
ВКС обаче отговаря на въпроса дали медицинските мерки, като хормонална терапия и хирургическа интервенция, са условие за промяна на пола. Върховните съдии стъпват на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, че при дела за полова идентичност и транссексуалност и приемат, че понятието за лична независимост е важен принцип в гаранциите на конвенцията за правата на човека.
В решението се посочва, че в българското право се признава възможността за промяна на пола и се предвижда актовете за гражданско състояние да бъдат актуализирани в течение на живота на човека.
В решението се посочва, че смяната на гражданския пол следва да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние.
"В противен случай, както се сочи и в правната теория, има опасност тя да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения (особено тези, свързани с същността на семейството), водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация", заявява още ВКС.
И изтъкват:
"Без да се отрича установеното явно и трайно определяне на молителката като лице от другия пол, медицински установената транссексуалност и препоръчителната за психичното ѝ състояние и за социалната ѝ адаптация промяна на гражданския пол, следва да се отдаде значение и на съзнателно търсените телесни изменения – експертизата потвърждава, че визуално соматичният пол на молителката е значително променен в мъжки тип".
Неотдавна ЕСПЧ даде приоритет на първата жалба срещу България за правото на полово самоопределение. Тя произтича от отказ на български съд да уважи молба за промяна на лични данни в акт за раждане на транссексуално лице.
