2016 година – по-удовлетворени от лечението си пациенти, подобрен здравен статус, щастливи от системата лекари, болници без дългове, система без преразход, улеснен достъп до лекарства и здравна помощ. И през тази година не се получи!

Започналата и приключилата с края на правителството здравна реформа не промени нищо. Административни мерки с фискален ефект, маскирани като здравни политики, донесе за българското здравеопазване изтеклата година. Не се случиха очакваните добри резултати за здравната система и пациентите. Бяха направени множество поправки в редица здравни закони, засягащи всички участници в системата, но с незадоволителни резултати.

Годината на надеждите за по-добро здравеопазване премина под знака на двата здравни пакета медицинска помощ, лимитите за болниците, ценовия натиск върху фармацевтичната индустрия, одържавяването на здравния фонд, листите на чакащи за лечение в болница. Няколко скандала с широк обществен отзвук не подминаха здравния сектор – турските ваксини, Фондът за лечение на деца, пръстовия идентификатор, спорния търг за медикаменти в последните дни на годината.

С оставката на втория кабинет на Бойко Борисов здравната реформа на министър Петър Москов приключи. След амбициозното начало опитът за реформа завърши с две промени – пръстовият идентификатор в болниците и отстъпките, които фармацевтични компании дават на здравната каса. В края на годината и от двете мерки беше отчетен фискален ефект, в същото време обаче продължиха да се отлагат плащания към болници и аптеки, а здравната каса приключва на дефицит.

По сметки на лекарското съсловие недостигът в здравната система възлиза на 1 млрд. лева. Доплащането за здраве от джоба на пациента расте и вече е толкова, колкото дава и здравния фонд.

Болници, лимити, пръстов отпечатък... съдебни битки

Най-много критики през последната година събра предложението за разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен, впоследствие отменено от Конституционния съд. Това беше ключова част от предлаганата от Москов промяна в здравеопазването. Идеята беше в основния пакет да влязат тежките и социално значими заболявания, които изискват незабавен прием в болница, а в допълнителния – състоянията, които позволяват планов прием в болница, което предпоставя формиране на листи на чакащите пациенти.

Разделянето на медицинската помощ на два пакета беше атакувано на практика от всички участници в сектора. Въпреки острите критики, решението на Конституционния съд и всички брожения Москов не се отказа от идеята си и я смекчи до възможност да бъде приета. В крайна сметка около 200 клинични пътеки влязоха в основния пакет, а 60 – в основния и в допълнителния. Едва три клинични пътеки останаха изцяло в допълнителния пакет, което накара мнозина да се запитат какъв е смисълът от това делене. На лекарите бе приписано да преценяват според тежестта на състоянието дали пациентът веднага да бъде приет в болница, или да препоръча планов прием, който може да бъде отложен с до два месеца.

Приемането на Националната здравна карта, предложена от Москов, също не мина лесно. На практика тя ограничава разкриването на болници по места чрез критерии, предложени от неговата администрация. Погледнато от позицията на министъра мярката спира роенето на болници, но от друга страна ограничава достъпа до здравна помощ.

За първи път именно през тази година не беше сключен Национален рамков договор, след като Българският лекарски съюз отказа да подпише заради лимитите на клиниките. Така се стигна до служебен договор с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Последното стана и повод за заведени жалби в съда от държавни и частни лечебни заведения.

Въпреки че болници внесоха жалба в съда срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заради неплатена надлимитна дейност, а към тях се присъединиха и от Българския лекарски съюз, ВАС отхвърли жалбата на БЛС и Център за защита правата в здравеопазването срещу служебния рамков договор за 2016 г., която атакува направените промени във финансирането на болничната помощ. Решението на съда е в полза на Здравната каса и на практика отново признава лимитите на болниците и пръстовия идентификатор.