На фона на лавината от лъжливи новини в интернет и победата на Доналд Тръмп, всеки от има нужда от повече разбиране какво представляват социалните медии

Лицето на човека, седнал на пейка, е скрито от вестник. "Зад него винаги се крие някой умен" - четем под рекламата на един авторитетен германски вестник. Смисълът е такъв: четенето на вестник те прави по-образован и помага за формиране на мнение, необходимо за гражданите в демократичните общества, за да могат да участват при определянето на един или друг политически курс. Впрочем, последното изречение, както и традиционните средства за масова информация, вече излязоха от мода, също като кадифените костюми. 

Класическите масмедии изгубиха ролята си на основен източник на информация. Според допитване на агенция Ройтерс, проведено преди половин година, в Германия повече хора получават информация чрез Фейсбук, Туитър и други социални медии, отколкото чрез вестниците. Особено младежта използва социалните мрежи като първи, а често дори и единствен източник на информация. 

Получаваме това, което "лайкваме"

Проблемът е известен отдавна: в социалните мрежи получаваме сведения от онези, за чиито новини сме абонирани. Това са предимно приятели, с които и без това имаме общи възгледи. Многобройни изследвания потвърждават, че хората са склонни да използват преди всичко само онази информация, която съответства на убежденията им. Алгоритмите на компаниите Гугъл и Фейсбук само усилват този феномен, тъй като от тях получаваме още повече от онова, което търсим или за което натискаме копчето "харесвам". Възникват т.нар. информационни мехури. В тях, както и в помещенията, усилващи ехото, хората чуват само онова, което те самите мислят и в което вярват. 

Този принцип отчасти е характерен и за традиционните масмедии: консервативно настроените хора в Германия четат вестник ФАЦ ("Франкфуртер алгемайне цайтунг"), а привържениците на "зелените" - ТАЦ (Тагесцайтунг). Но и единият, и другият вестник в сайтовете си в интернет строго следват правилото: разделяй новините и коментарите, за да критикуваш позицията на опонента.

Опасни, но необходими филтри

Общо взето, във филтрите няма нищо страшно. Колкото повече информационни потоци се насочват към нас, толкова повече имаме нужда от техники и инструменти, за да отличим важното от неважното. В епохата на появата на съвременното гражданско общество тази функция изпълняваха именно масмедиите. И досега над всеки брой на вестник "Ню Йорк таймс" четем фразата: "Всички новини, достойни да бъдат отпечатани " ("All news that's fit to print"). С други думи, отначало се проверява значимостта на новините, а после те се подреждат според ясна йерархия. 

Но в лентата на новините на Фейсбук засега няма нищо подобно. Там в един кюп вървят съобщения от вестниците, видеоклипове с котенца, мнения на политически теми, лични спомени, епизоди от кулинарен ексхибиционизъм и т.н. Появяват се милиони лъжливи съобщения и имат реални последствия: 28-годишен мъж започна да стреля във вашингтонска пицерия, след като повярва на фалшива новина, че Хилари Клинтън е създала в нея мрежа за разпространение на детска порнография.

Кажи ми какво "лайкваш" и ще ти кажа кой си

Има и още една фундаментална разлика между "новите" и "старите" медии: ако чета хартиен вестник, то след прочитането му от мен остава само една следа - в коша за хартиени отпадъци. 

Във Фейсбук обаче аз оставям зад себе си цяла верига от данни. Не много отдавна беше публикуван модел, според който въз основа на "лайкванията" на човек в социалните мрежи може не само да се разбере какво представлява той, но и да се направи прогноза за неговото поведение. 70 "лайквания" се оказват достатъчни, за да опознаете човека по-добре, отколкото е необходимо на неговия приятел, 150 - за да го опознаеш по-добре от родителите му, а 300 "лайквания" са достатъчни на компютъра, за да предскаже поведението на човека по-точно, отколкото съпругът или съпругата му, твърдят авторите на модела. 

Това ни прави зависими от манипулации. Колко се учудвахме в Германия от противоречивите предизборни обещания и изявления на Доналд Тръмп. А какво да кажем, ако в нашите профили във Фейсбук са ни достъпни само онези обещания, които ние подкрепяме, и не чуваме нищо за онези, които не ни харесват? По този начин могат да се появят тоталитарни общества, за каквито Сталин и Хитлер не са и мечтали. 

Всесилната лъжа

Според изследване на Станфордския университет четири от пет 12-13-годишни деца в САЩ днес не умеят да различават новините от рекламата. Ако искаме да не стане същото и при нас, необходимо е значително да подобрим образованието на децата по въпросите за отношението към масмедиите. Трябва да ги научим да се ориентират какви шансове и какви рискове ги дебнат в интернет. Трябва да разкрием механизмите на появата на ефекта на информационното ехо, да показваме как действат популистите, изопачаващи истината, и как може да бъдат проверявани фактите. 

И това трябва да става в училище. Необходими са ни педагози, които могат да се ориентират в интернет и в социалните медии. И трябва да намерим място за този предмет в училищната програма - пък дори и за сметка на разказа за един от германските кайзери.