Срещата ни е случайна, между щендерите в магазин за дрехи. Усмихнатото й лице се появява над лошо скроена блуза и сякаш дрехата застава правилно на закачалката, може би заради заряда на Иванка Шекерова.

Усещането е като струйка хладен въздух в слънчев зимен ден, в ден точно като този на случайната ни среща. Приятно е.

Студенината е само събрана в якето й всъщност, самата тя е огън.

А огънят от излъчването й ще се усети  на 27-ми декември, вторник, на сцената на Младежкия център. Два часа в духа на хубавата българска естрада, или по-скоро българската музикална класика, ще сподели с хасковлии заедно с музикантите, с които работи от ШЕКЕРОВА LIVE BAND. Проектът  „Чарлстон назад в 60- те БГ“ е отдавнашна нейна мечта. Въпреки че е от Пловдив, като част от трупата на Хасковския театър, актрисата и певица Иванка Шекерова, е решила да го направи като празничен подарък именно  за хасковлии. Тя ще пее между Коледа и Нова година, навръх Стефановден.

За нея и музикантите, с които работи от няколко месеца по клубните сцени: Мартин Стоянов-Мартист, Момчил Косев и Богомил, концертът в Хасково е първият им пред масова публика.

В духа на златните хитове от 60-те години на Лея Иванова, Стефан Воронов, Лили Иванова, Лия Антонова, и разбира се, авторска музика, изпълнителката на „Неонов куплет”, очаква Хасково.

- Ти си актриса и вече набираш скорост и като певица, как театъра ти помага в изявата на музикалната сцена, как актрисата допълва певицата?

- Много хора ме питат: Не трябва ли да си избереш едно от двете-музиката или театъра. Винаги им отговарям: Защо трябва да направя това, като и двете неща са част от мене. Когато усещаш това, което правиш като потребност, не бива да си слагаш спирачки. Това е като да ти налагат максимата , че истинската любов е само веднъж. Вярвам, че можеш да обичаш истински повече от един път, да обичаш две неща, та дори и три, с еднаква страст.

- Вече здраво си стъпила на музикалната сцена. Въпреки че пееш отдавна, кой ти даде увереност за това?

- Случи се благодарение на срещата ми с драматурга на хасковския театър Елин Рахнев, покрай участието ми в пиесата”Дубльори”. Той откри  музикалния ми талант. Аз всъщност винаги съм си знаела, че го имам, но никой преди него не подходи сериозно и не се  отнесе с внимание и мисъл за разгръщане на музикална кариера. Елин Рахнев е артистичен директор на продукциите, с които се появявам като изпълнител. С него общо взето съгласувам всички неща за музикалните си изяви.

- Спомена Елин Рахнев като човека, който ти се е доверил за голямата сцена, за професионалните занимания в музиката, повярвал ти е, но кога ти самата откри, че си талантлива за музика?

- Още когато бях малка. Баба ми е музикант, певица, беше преподавател по цигулка, а пък леля ми от страна на баща ми е оперна певица, пее се много в нашия дом. Но всички се впечатляваха от малкото момиченце с боботещ глас. И винаги ме караха да пея. А когато баба ми ходеше в църковния хор в „Св. Марина” в Пловдив, все ходех с нея да пея. Но когато станах на 14 години се записах в певческа школа към ОДК -Пловдив и чак тогава започнах всъщност да разбирам къде греша, да изграждам вокала си.

- Тоест това да си на голямата музикална сцена си е една изработена мечта...и защо в един момент реши да „боботиш” в театъра, а не на сцената като певица?

- Защото никога не съм вярвала докрай, че ще бъда успешна в музикалното поприще, а щуротията на актьорството си е вътре дълбоко в мен. Дишам чрез нея.

- Много си млада, с много роли в театъра, вече и певица, но имаш и проекти в Ивайловград с деца и непрофесионални актьори, имате и пиеси, които излизат и в други градове, кога намираш време за всичко?

- Често казвам, че живея в колата. За една година имам над 1000 хиляди километра навъртени. Но единствено страстта ме кара да правя всичко това. Да пътувам, да отида в София за участие в някой клуб с бенда, покрай театралната трупа на Хасково - да обикалям салоните в цялата страна, в Ивайловград до водя репетициите, да направим представлението. Аз пътувам непрекъснато в буквалния и преносния смисъл, но този път е много зареждащ.

Децата от трупата в Ивайловград са ми като часовник за времето и са ми като коректив за музиката. Тези деца идват на моите концерти, следват ме навсякъде. Изключително много ме обичат и аз тях. Първо на тях пуснах песните, които ще чуете и вие сега на концерта  в Младежкия център.

- Казваш че пътуваш непрекъснато, каква музика слушаш в колата?

- Слушам всичко, за да мога да се обогатявам, за да мога да разбирам къде съм аз в цялото. И рап, и супер модерните бийтови парчета, но и старите –на Лея, Васил Найденов, на Стефан Воронов.

- Името ти като певици вече нашумя, прожекторите вече се обърнаха към теб. Дори песента „ Неонов куплет“- първата, която извади на пазара и клипира, стигна до челото на „Българския ТОП 40”. Казват, че си новият супер глас на българската музика. Как ти влияят тези събития и коментари?

- Радва ме да чувам тези неща, защото за един артист мнението и на публиката, и на критиката е важно, защото в крайна сметка ние се изявяваме на сцената, за да доставим удоволствие на хората. Сцената за мен не е самоцел - просто искам да изляза и да пея, а е мисия. А в проекта „Чарлстон назад в 60- те БГ“  посланието ми е към младите хора - да разберат, че има такава музика и е толкова хубава, колкото тази, която те слушат. Смятам, че ако има, както аз го наричам “облъчване” от различни стилове музика в момента, защото да няма и такова „облъчване” в духа на класическите 60-те. То ще обогати младите хора и ще им даде по-богата музикална култура, убедена съм.

- Казваш млади хора, но ти самата си млад човек, само на 30 години  си, кога и къде  ти самата чу тази музиката на 60-те години и защо я хареса?

- Моята душевност може би е по-романтична и винаги съм се обръщала назад във времето, защото ме докосват думите, словото на тези изпълнители. Темата на текстовете е много интересна и е различна от днешното говорене, пеене. Обяснението в любов дори е по различен начин.

Аз изпитвам удоволствие, когато пея и ако има ответна реакция, за мен е изключителна радост. Това, което правя, не е никак комерсиално. Не гоня популярност, а наистина искам да оставя някаква следа.

- Това със следата не е ли много шаблонно?

- Не знам дали е шаблон, но ако до този момент никой в България не се е сетил да се обърне назад и да се насочи към тази музика, аз го приемем като мисия. И можем би това е следата - по скоро мисията.

- Ако трябва да опишеш в цвят твоята следа, как изглежда тя?

- Като черно-бяла. Но не като негатив. Аз съм изключително позитивен човек, много чувствителен, много романтичен, въпреки, че съм бойна, карам колата като момче, понякога говоря като момче... всъщност съм непоправима романтичка - черно-бяла.

Интервю на Красимира Славова