В хасковското село Криво поле Коледата е един от най-тачените и чаканите празници в домовете.

Иробалийката, както се представя по старото име на селото Ирбас Тянка Стефанова, която е на 71 години спазва традициите и до днес и следва поверията и обредите, които е научила от баба си.

Приготовленията за Коледа тя започва още в началото на декември, защото трябва да ушие една дузина торбички за внучетата, най-близките си хора и коледарчетата, които стъпят в двора й. Платнените торбички поръбва по края с червен конец за здраве.

От начупения дрян в двора си избира клончетата с най-много пъпки и заедно с бонбонки и орехчета слага в торбичките.

Поверието в нашето село гласи, че на Бъдни вечер се чука орехчето, по него се гадае каква ще е годината. Ако ядката му излезе цяла - ще е плодородна годината. Пъпките от дряна пък се изронват и се хвърлят на печката. Ако пращят силно, ще са здрави хората в къщата, нашите баби казваха “като дрян”. Дрянът е първото дърво, което цъфти, затова се смята и за предвестник на пролетта, на новия живот.”, казва сладкодумната баба.

А че традициите ревностно се пазят в Криво поле показва и новата песнопойка, съставена от Тянко Вълчинов. „Песните на кривополци/ Път към незабравата”

В нея има над 550 песни, 450 от които нотирани. Наред с известните песни, които се знаят от всички българи, има и 100 автентични, като „Песен за даскал Нестор“, които са типично кривополски, пети от бабите и дядовците, живели в Иробас.

Красимира Славова