Мъжът с липсващи 90% от мозъка страда от определен тип хидроцефалия, известен като некомуникативна хидроцефалия, при която в мозъкът постепенно се натрупва течност. Възможно е той да не е изгубил 90% от мозъка си, а по-скоро мозъчната тъкан да се е компресирала в тънък слой.
Случаят с мъжа е описан за пръв път през 2007, когато било открито, че голяма част от мозъка му просто липсва. Този факт озадачава учените от почти 10 години.
Сензационното открите е направено, когато мъжът бил на 44 години. И макар самоличността му да не се разкрива, учените обясняват, че през по-голяма част от живота си дори не е подозирал, че нещо с него не е наред.
Французинът посетил лекар, оплаквайки се от известна слабост в левия си крак. Изследванията разкрили, че черепът му е пълен основно с течност и тънък слой мозъчна тъкан. Вътрешната част на мозъка липсвала.
Лекарите смятат, че голяма част от мозъка на мъжа е била унищожена в период от 30 години, а черепът му постепенно се е изпълнил с течност – състояние, известно като хидроцефалия. Диагностицирали го с това заболяване като бебе, поставили му е стент, който бил отстранен на 14-годишна възраст. Смята се, че оттогава голяма част от мозъка на пациента е била унищожена.
Въпреки минималното количество останала мозъчна тъкан, мъжът не страдал от умствена изостаналост – коефициентът му на интелигентност бил нисък – едва 75. Той работел като държавен служител, бил женен, с две деца и сравнително здрав.
Този случай повдига не само въпроса, какво е нужно за оцеляването ни, но поставя под съмнение и настоящото разбиране за съзнанието.
Въпреки множеството изследвания по темата, все още знаем твърде малко за съзнанието. Много учени смятат, че физическия източник на съзнанието се намира в мозъка. Но как е възможно човек да изгуби голяма част от невроните и все още да има представа за себе си и заобикалящата го среда.
В миналото, изследователите смятаха, че съзнанието е свързано с определени области на мозъка – клауструмът, например – тънък слой от неврони, разположен между основните области на мозъка или зрителната кора.
Ако тези хипотези обаче бяха верни, французинът не би трябвало да проявява признаци на съзнание.
“Всички нови теории трябва да обяснят, защо човек с 90% липсващи неврони демонстрира нормално поведение”, казва Аксел Клийрманс, психолог от Университета в Брюксел.
С други думи, малко вероятно е съзнанието да се дължи на една определена област от мозъка.
Според Клийрманс съзнанието не е нещо, с което се раждаме, а нещо на което мозъкът ни се учи. Това означава, че местоположението му варира, а функциите му се поемат от различни области на мозъка.
“Съзнанието е неконцептуална теория на мозъка за самия себе си, придобита чрез опита – в резултат на учене, взаимодействие със себе си, света и другите хора”, казва ученият.
Тази теория е публикувана за пръв път през 2011 година. Клийрманс я нарича Теория за радикалната пластичност на мозъка. Тя се вписва идеално в проведените наскоро изследвания, които демонстрираха, че мозъците ни са по-адаптивни, отколкото смятахме и способени да приемат нови роли, в случай на наранявания.
Според Клийрманс оцелелите 10% неврони в мозъка все още успяват да осигурят на мъжа представа за себе си и собствените си действия.
Тази концепция не е нова – все по-често се появяват доказателства за гъвкавостта и адаптивността на човешкия мозък. Наскоро учени, успяха да накарат мозъчни клетки да продължат растежа си, възстановявайки зрението на слепи мишки.
Всичко това ни демонстрира способностите на човешкия мозък, дори и когато е силно увреден. Историята с французина ни дава надежда, че един ден може би ще успеем да се проборим със заболявания причиняващи невродегенерация.
bydlo
"бил женен"
ха-ха